Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 204

Има и хора, които по основателни причини никога не са били част от моето паство. Захра ал-Джерба. Соня Бенчарки. Алиса Махджуби. Баща им Саид. Старият Мохамед Махджуби също – всички носят плодове и цветя. И разбира се, Виан Роше. А също Анук, Розет, речните хора, хора с татуировки, чорлави и небрежни, напълнили църквата ми до тавана...

И навсякъде има свещи. Стотици, хиляди свещи, всяка от които е молитва – на олтара, до купела, под статуята на свети Франциск и на Девата. Дори на Коледа няма толкова свещи, но днес, в четвъртък сутринта през септември, "Сен Жером" приличаше на катедрала.

– Радвам се, че сте добре, отче.

– Получихте ли цветята ми?

– Дано да ви хареса виното, отче.

– Ще приемате ли изповеди?

Обърнах се към епископа:

– Нямах представа...

Но монсеньор се усмихваше. В усмивката му като от реклама на паста за зъби може и да се долавяше известен хлад, но той е достатъчно добър политик, за да усеща към кого да пренасочи предпочитанията си.

– Прекрасно е да ви видя всички тук – обърна се той към селяните. – Разбира се, не притискайте отец Франсис... Сигурен съм, че той ще се съгласи да каже няколко думи.

Е, отче, никога не съм отслужвал литургия пред толкова много хора. Разбира се, не се бях подготвил, но за моя изненада думите се лееха по-лесно от преди. Не помня какво точно казах, но говорих за общността, какво означава да принадлежиш към нещо, какво означава да тънеш в мрак и да наблюдаваш светлинките от прозорците на хората, какво е да си в корема на кита и да си чужденец в непозната страна... а когато приключих, епископът си беше тръгнал.

Както би казала Виан, вятърът беше обърнал посоката си.

Първа глава

 

Сряда, 8 септември

Е, отец Анри повече не се върна. След случилото се никой и не очакваше той да го направи. С помощта на Жозефин Ланскене отново пожела Франсис Рейно. Останалите привърженици на отец Анри – една от които беше Каро Клермон – бяха достатъчно разумни да не дават израз на недоволството си. В крайна сметка нали точно те възхваляваха Карим Бенчарки.

Въпреки съветите на лекаря Рейно се върна на работа още на четвъртия ден. Още е слаб и доста блед, но твърди, че всичко е за предпочитане пред това да изповядва хората от леглото си. Заяви ми по характерния си саркастичен начин, че са му подарили предостатъчно храна, за да отвори свой магазин. Естествено, Рейно не е човек, който знае как да откликва на обичта. Тя леко го озадачава и го кара да се пита къде е сбъркал. Затова, когато приема изповеди, е по-строг от обичайното с броя на молитвите за изкупление. Хората му го разбират и се покайват както трябва. Освен това се чувстват отговорни. Искат да го зарадват.

Жозефин още не е заминала. Питам се дали ще го направи някога. Вечерта, когато се отбих да си вземем довиждане, я заварих на терасата, пиеше горещ шоколад и гледаше Пилу, който седеше отстрани до моста. Пилу държеше въдица, Пол-Мари беше до него, а Влад се беше излегнал на пътя. Виждах само гърба на Пол в инвалидната му количка, но нещо в позата му събуди у мен желание да погледна отново...