Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 188

– Моля те, не исках да нараня никого. Исках само да си заминеш.

– Разбира се, знам – увери я Инес. – Но дори да си бях тръгнала, Карим нямаше да е в безопасност. Знам твърде много за него. Той е искал да се отърве от мен завинаги, но преди това му е трябвала изкупителна жертва. Отначало си помислих, че ще си ти. Но макар да си сляпо влюбена в него, той знае, че не си убийца. Затова измислил по-добър план. И мосю кюрето падна право в капана му.

Рейно. Почти бях забравила за него.

– Къде е той? – попитах. – Добре ли е?

Захра се смути.

– Съжалявам, Виан, отначало и аз се хванах. И аз като всички бях сигурна, че Рейно е запалил пожара. А когато онзи ден Карим го пипнал с туба с бензин...

– Къде е той, Захра? – попитах.

– В мазето под спортната зала. Съжалявам. Трябваше да ти кажа. Но Карим беше страшно разстроен и аз си помислих...

– Разбира се, че ще е разстроен – обади се Инес. Сухият ѝ суров глас звучеше по-безизразно от всякога. – Кюрето се намесил в най-неподходящия момент. След като опитал всякакви други неща, синът ми най-накрая решил окончателно да се справи с мен. Допускал, че ако изчезна, отговорността ще падне върху Рейно. А ако изобщо откриели Рейно... – сви рамене тя. – Тан е опасна река, особено след дъжд. Може да минат седмици, преди да намерят тялото, а тогава вече ще е трудно да бъде определена причината за смъртта.

Всички се умълчахме, докато се мъчехме да проумеем какво ни говори. Карим убиец? Не може да бъде. Но въпреки това идеално пасваше.

– Синът ми вече нямаше време – обясни Инес. – Опасявал се е, че заради Дуа аз ще го разоблича. Къщата лодка ни правеше уязвими. Сигурно щеше така да подреди нещата, че в очите на всички да сме загинали при пожар. Може би се е канел да потопи лодката и да изхвърли телата ни в Тан. Но когато дошъл да осъществи плана си, се натъкнал на кюрето.

– Знам – обади се Соня. – Той ме видя. Аз му признах...

– Така ли? – развеселено попита Инес. – Е, каквото и да си му казала, си го задържала точно колкото да провали плановете на Карим. Явно Карим го е видял да наблюдава лодката. Щял е да бъде свидетел. Затова синът ми го нападнал вероятно с намерението по-късно да го използва като изкупителна жертва... Само че аз чух и видях всичко и докато Карим се разправяше с Рейно, отвързах лодката и я насочих по течението. – Инес въздъхна. – Изобщо нямах представа дали Рейно е жив. Видях го да пада. И това ми беше достатъчно. Но когато Захра ми разказа какво знае...

Сега я прекъсна Оми с дрезгавия си старчески глас и попита развеселено:

– Значи мосю кюрето през цялото време е бил в онова мазе? А, сигурно е направо бесен...

Погледнах Захра.

– Под спортната зала ли? Значи затова беше там снощи.

– Занесох му храна – кимна тя.

– Но защо изобщо го държи там? – недоумяваше Соня. –Ако Инес казва истината...

– Нужен му е жив – обясни Инес. – Ако смята да обвини свещеника за всичко, което ми се случи, няма да е добре полицията да открие, че убиецът е умрял дни преди жертвата...

– Чакал е да се върнеш – каза Соня.

– Мисля, че да – кимна Инес.