Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 187

Лицето на Соня вече беше станало пепеляво.

– Не ти вярвам – прошепна тя.

– Съжалявам, трябваше да се обадя по-рано – сви рамене Инес. – Но си въобразявах, че мога да го контролирам. Мислех, че ако съм наблизо, ще успея да се намеся. Опитах с Алиса. После с Виан, чието пристигане в Ле Маро – при това с красива дъщеря – вече беше привлякло вниманието. Но след това започнаха да се случват разни неща. Някой подпали училището. Плъзнаха слухове за мен. Свещеникът, който се опита да ми помогне, беше наплашен от приятели на Карим. Върнах се да живея отново в къщата на Карим, но старият Махджуби правеше всичко възможно да ме накара да се чувствам неловко. И тогава установих, че Карим е започнал да забелязва моята малка Дуа.

– Не! – възкликна Соня и се отдръпна.

Инес се изправи.

– Онзи ден Дуа изгубила единия си чехъл. Червен бродиран чехъл, носим го от Танжер. Търсила го навсякъде, но не го намерила. Затова аз изчаках Карим да излезе и намерих ето това в гардероба му...

Тя влезе в кухнята и се върна с метална кутия. Отвори я и изсипа съдържанието върху ниската масичка. Гривни, обици, мъниста, шалове – и един бродиран чехъл, червен, с пришити малки стъклени мъниста...

Инес плъзна красивите си пръсти по сбирката от предмети.

– Гривната, която той взе от Шада Идрис. Една от обиците на Алиса. Пръстен, който беше на годеницата му. И това... – докосна тя червения чехъл. – Синът ми вече се е самозабравил, взема си трофеите предварително.

Сред купчината трофеи обаче погледа ми привлече нещо друго. Малка плетена гривна – жълта, със синя мидичка, каквато би направило дете, може би като подарък за сестра си...

– На дъщеря ти е, нали? – попита Инес, забелязала изражението ми.

Взех гривната. Много добре я познавах. Анук я носеше, когато пристигнахме – сега като се замислих, не я бях виждала от дни...

– Може би я е изпуснала – каза Инес. – Или я е забравила някъде. Но Карим вече я беше забелязал. Щеше да е само въпрос на време.

След като намерила кутията с трофеите, Инес се преместила заедно с Дуа на лодката. В най-добрия случай временно решение, но само това успяла да измисли. Макар да се преструвал на предан син, чрез слухове, злоба и хитрини Карим вече успял да настрои целия квартал Ле Маро против Инес – с изключение на Захра, която знаела истината и винаги се опитвала да защити Инес.

– Синът ми рядко действа лично – обясни Инес с измъчена усмивка. – Оставя другите да действат от негово име. Въобразяват си, че сами избират така, но всъщност просто се подчиняват на волята му. Онзи надпис на стената на къщата ми. Пожарът. Дори къщата лодка... – Тя погледна към Соня, чието лице беше смъртнобледо от прозрението за истината.

— Той е целял да те принуди да го направиш. Тласнал те е към действие. Знаел е, че не мога да разоблича него, без да разоблича и себе си, и е смятал да се преструва на невинен и да обвини теб...

Соня поклати глава.