Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 153

– Преди си играеха тук – обади се Жозефин. – Помня как твоят Люк риташе топка заедно с Алиса и Соня.

Каро изсумтя презрително.

– Ти не разбираш културата им – отсече тя. – Момчетата и момичетата не бива да са заедно. Не са свикнали така и може да възникнат всякакви неприятности – усмихна се Каро захаросано. – Трябва да го имаш предвид.

– Защо? – тихо попита Жозефин.

– Ами, твоето момче ми се струва доста близко с дъщерята на Инес Бенчарки. А след като вече сме виждали какви са последиците от общуването между деца от две различни култури... – Тя изведнъж млъкна раздразнено и аз се запитах дали не се чуди къде е Люк. – Искам да кажа, че трябва да проявяваме чувствителност – довърши Каро и стрелна със строг поглед Жорж, който досега не беше отронил нито дума. – Някои хора просто не са съвместими с общност като нашата.

– Хора като Инес ли? – попитах. – Или като Алиса Махджуби?

Каро видимо се напрегна.

– Явно знаеш повече от мен – рече. После се обърна към отец Анри: – Хайде, отче, чака ни работа.

След тези думи тя и антуражът ѝ минаха покрай църквата, където в отсъствието на Рейно в момента махаха старите дървени пейки и на тяхно място поставяха практични пластмасови столове и предстоеше да пристигнат видеоекрани, които щяха да оповестят навлизането на "Сен Жером" в двайсет и първи век.

Осма глава

Четвъртък, 26 август

Жозефин беше бясна.

– Как са могли да го причинят на Рейно? Знаят колко много обича това място. Никога не биха посмели, ако той беше тук...

Това със сигурност е вярно, помислих си. Подобно на стария Махджуби Франсис Рейно не е привърженик на новите нрави. Не за пръв път се питах как двама мъже, които имат толкова общо помежду си, са станали такива заклети врагове.

– Ела у дома с мен – поканих Жозефин. – Ще приготвим малко бонбони и ще си поговорим. И бездруго няма какво да правим тук.

Върнахме се в къщата на Арманд и аз приготвих горещ шоколад с кардамон и една тава сладкиш с праскови, който стана за двайсет минути с новото сладко и малко сметана с арманяк. Розет и Мая помагаха в кухнята, но и доста поизцапаха. Розет напяваше песничка без думи, а Мая се включи сериозно със свой импровизиран текст и като потропваше с дървена лъжица по масата.

– Домашно сладко...

– Бам–бадда–бам...

– Прасковено сладко от Виан за Рамазан!

Жозефин прихна неудържимо.

– А аз си мислех, че момчетата са по-забавни.

– Трябва да занесем малко сладкиш на моя джиддо довечера – каза Мая, когато извадихме тавата от фурната. – Може да хапне малко за ифтар. Моят джин направи вълшебство, за да се оправи дядо.