Читать «Праскови за кюрето» онлайн - страница 151
Джоан Харис
– Дали Дуа все още не е там?
– Струва си да проверим – вдигна рамене Жозефин.
Седма глава
Старият магазин за шоколад отвън изглеждаше запуснат. Вратата, прозорците и част от покрива бяха покрити с дебел найлон. На вратата имаше дървена табела с грубоват надпис: "Опасно! Не приближавай!".
Вътре обаче кипеше оживена дейност. Там се оказаха Люк Клермон, Жано Дру, Розет, Анук, Пилу и, колкото и да беше учудващо, Алиса, а също така Влад, една стълба, няколко кутии с боя, гъби, валяци, четки и кашонът с кученцата. Бяха успели с общи усилия да боядисат почти цялата кухня, площадката и някогашната предна част на магазина в бодро светложълто, а на стената забелязах очертанията на недовършен стенопис: предимно абстрактна плетеница, в която на места се забелязваше скрит силует на животно. Много приличаше на рисунката в "Кафе де Маро". Очевидно Пилу беше творческата сила зад проекта, но другите се трудеха също толкова усърдно, макар и здравата да клепаха себе си, дрехите си и Влад, присъединил се с ентусиазъм, но без никаква продуктивност.
Когато влязохме, всички замръзнаха – освен Влад, който позна приятели и изстреля залп от лай.
– Обещах да свърша това-онова по къщата – заобяснява Люк. – Колкото да отстраним щетите. А после намерих това посочи той Пилу и кашона. – И си казах, че така и така са тук, поне да помогнат. Купих някои неща и... – Млъкна и се усмихна срамежливо. – После всичко се разви от само себе си.
– Виждам – отвърнах, мъчейки се да обуздая въодушевлението на Влад.
Пилу призна, че Влад по-скоро пречи, отколкото помага, но пък начинанието им безусловно се нуждаело от куче пазач.
– Е, какво мислиш? – попита Анук, застанала до Жано Дру. И двамата бяха изцапани с боя: по фланелката на Жано имаше жълти следи от пръсти, както и по едната буза на Лнук. – Добре ли сме се справили, маман?
Не можех да намеря думи, когато видях мястото преобразено – ярко, макар и неопитно боядисано, кипящо от живот и смях, прогонил всички сенки и шепота...
Зли духове, махайте се оттук.
– Мисля, че да – усмихнах им се.
Анук видимо си отдъхна.
– Знаех си. Люк ни потърси. Реших, че ще е хубаво, ако всички заедно се заловим.
Погледнах любопитно към Алиса. Беше със сламена шапка, за да пази косата си от мократа боя, и като че ли се беше отърсила от проблемите си със същата лекота, с която беше захвърлила
– Оказва се, че ако не съм с
– Влязохме по пожарната стълба – поясни Пилу. – Никой не знае, че сме вътре. Само вие двете и Спутник...
– Спутник ли? – попитах.
– Моят котарак – отговори Пилу.
– Твоят какво? – озадачи се Жозефин.
Пилу грейна в лятната си усмивка.
– Онзи ден го спипах да краде храната на кученцата. Гризко го ухапа.
– А, разбирам.
– Ще ни помогнеш ли, Виан? Нуждая се от помощ със стенописа. Розет навсякъде рисува маймунки, а още дори не сме започнали спалните...
– Не днес – отговорих. – Търся приятелката ви Дуа и майка ѝ.
