Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 2

Върволица непознати се присъединиха към разговарящия по мобилния си телефон мъж с костюм, до един с вид на безобидни американци, запътили се нанякъде след работа в понеделник вечерта.

Ако екипът под прикритие е натоварен с мокра поръчка, вместо да бягаш от него, понякога е по-добре да свържеш покушението над живота си с Усложняване за предотвратяване на разкритие.

Мъжът с прошарената коса и якето със синя качулка пъхна ръце в джобовете си с капаци и се отдалечи от сградата „Адамс“. Дали хукна? Не, не хукна. Присъедини се към осмината пешеходци, петима от които с чадъри. Заклатушка се като пингвин и се промъкна насред групата хора с чадъри — невинните жертви са класическа подробност от Усложняване за предотвратяване на разкритие.

Умен ход.

Освен ако групата непознати не беше част от екипа под прикритие.

Израелците използваха двайсет и девет членен екип под прикритие за убийството на един от командирите на „Хамас“ в хотелска стая в Дубай през 2010 година.

Разбира се, екипът под прикритие невинаги осъществява удара или провежда наблюдението: непознатите хора, които крачеха редом с него под чадърите си по тротоара във Вашингтон, току-виж се окажат екип за отвличане, а той бе допуснал да го заобиколят.

Все пак никой от спътниците му не приличаше на преследвач — просто си крачеха към ресторантите на Пенсилвания Авеню точно отвъд трите подобни на замъци служебни сгради на Долната камара. Неочаквано си припомни как в шести клас ходеше на училище заедно с другите деца. Помнеше мириса на велосипедите.

„Всички сме деца, яхнали велосипеди — помисли си. — Птиче ято.“

Запита се дали групата непознати под чадърите ще усетят промяната във вселената, фуууу, и ще променят посоката. Не, не се налагаше да хукне да ги догони, макар да помнеше колко приятно му беше да тича на дълги разстояния, преди коленете, гърбът и раздробеното му от куршума ляво рамо да се сдушат против него.

Навремето той мина през Вашингтон точно когато силите, управляващи тази ощастливена с водородна бомба страна, се дърляха относно фелациото в Белия дом. Когато излизаше на джогинг по време на онази командировка, болежките му внушаваха край с бягането за удоволствие или за здраве. И той го прие.

Ала точно както помнеше всяко фелацио, помнеше и как, ако тичаш бързо и край теб има дете, шансовете ти са по-големи, защото за бейрутските снайперисти е по-важно да ранят невръстно хлапе, само и само да изкушат някой да го спаси. Бягай, ще стигнеш до онзи вход само ако той се намираше там вместо на кръстовището на Трета улица в Югоизточен Вашингтон и Индипендънс Авеню, където се намира тази вечер, а ти нямаш велосипед, няма и врата, в която да се шмугнеш, няма и вонлив черен пушек от горящи автомобилни гуми по уличните барикади.

Съсредоточи се. Намираме се тук. Сега. Във Вашингтон. Хладна дъждовна вечер.

Трябва да се вкопчиш в тази мисъл.

Можеш да го направиш.