Читать «Последните дни на Кондора» онлайн - страница 25

Едната ръка запушваше устата й, другата придърпваше буйните тласъци на бедрата й към неговите — сигурно беше усетил кулминацията й отново и отново, когато се провикваше Обичам те, сякаш изричаше мантра, все по-бързо и по-бързо, докато той кресна отвъд всички думи, а тя нададе вик в дланта му, запушила устата й и заглушила звуците на душата й.

Край, лудостта отшумяваше, мускулите се отпускаха, краката й натежаваха върху него, лявата му ръка бе обхванала дясната й буза, а палецът му потъркваше подутите й устни.

Трябваше да го инструктира как да развърже ръцете й.

Това ги разсмя, а смехът беше всичко, даде им шанс да се прегърнат, да се плъзнат в леглото, тя да легне върху гърдите му, да положи глава върху гърдите му, където ако се вслушаше внимателно, щеше да чуе всеки удар на сърцето му.

Той я целуна по главата и долови кокосовото ухание на шампоана й.

Прегърнаха се небрежно. Прегръщаха се цяла вечност.

Името му е Крис Харви.

— Не се тревожи — каза й. — Любовта не е смъртоносна.

— Разбира се, че е — отвърна Фей.

7

„Разбира се, че е. “

Фей Дозиър

— Сега, сега! — крещяха привиденията на Кондора, когато той се събуди на следващата сутрин.

Изтърколи се от леглото.

Дръпна белите пердета на прозореца.

Зазоряване във Вашингтон. Превозните средства, които минаваха покрай къщата му, все още бяха с включени фарове. Сянка на чайка се стрелна по огряната от сутрешното слънце стена на отсрещната къща. Кучето на съседите залая по някого, поел на сутрешния си крос. Чу се автомобилен клаксон.

На Вин му се стори, че е чул призива на сигнална тръба на три пресечки от къщата си, в оградените с червен тухлен зид казарми на морските пехотинци, заемащи няколко пресечки. Пехотинците провеждаха там публични паради в петъчните вечери през лятото. Оркестри свиреха вдъхновяващи патриотични песни с много духови инструменти и барабани. Редици храбри и умни мъже и жени с елегантни бели шапки, жълто-кафяви ризи и светлосини панталони маршируваха в ритъма, задаван от политическите вещици, които дрънчаха с лъжици по евтиния държавен казан, врящ върху кладата на времето. Онова, което вещиците виждаха и отпиваха от въпросната смес, определяше дали увитите в националното знаме ковчези да бъдат изпратени у дома в Бийвър Кросинг, Небраска и Трут или в Консекуенсиз, Ню Мексико и Шелби, Монтана.