Читать «Последната любов на баба Дуня» онлайн - страница 52
Алина Бронски
* * *
Познавам чувството, когато човек се усеща безпомощен и не знае какво да предприеме. Но не познавам чувството, когато човек не знае кое е правилното и кое грешното. Трябваше да напиша на Лаура, че не можах да прочета писмото й. Но аз малко се срамувам от този факт. Пък и трябва да се съобразя с това, че най-вероятно Ирина също чете писмата ми. Не съм свикнала да обмислям нещата от всички страни, винаги съм си била съвсем праволинейна.
Само се надявам с това тъпо арестуване да не съм изложила Ирина и Лаура.
Сега в килията ни е нощ, чувам другите как хъркат. Странно е колко бързо хората свикват едни с други, когато това се налага. В нашата килия аз понасям добре Тамара, Наталия, Лида и Катя. Тамара е убила мъжа си с ютията. Наталия е откраднала едно бебе от количката му пред месарницата. Лида е продавала захарчета, като ги е представяла за американски аспирин, а Катя е наругала някакъв поп с неприлични думи.
В началото те не искаха да говорят с нас, не искаха дори да сме в тяхната килия, защото се страхуваха от радиацията. Блъскаха по вратата и крещяха, докато не дойде един надзирател и не угаси лампата.
Някъде в далечината се чува дрънченето на метални съдини. Затворена съм като морско свинче. Вкъщи никога не сме имали хамстер или птички, изобщо никакви животни, които да са в клетка. Аз бях против да държим животни зад катинар.
Когато Маря се обръща в съня си, цялата килия се разтриса. Нея най-много я съжалявам. Леночка по-малко; тук тя не гледа по по-различен начин, отколкото в Черново.
Изваждам писмото на Лаура, което винаги нося със себе си, и бавно тръгвам с него към вратата. Лампата в килията ни е угасена, но през малкото прозорче с решетки откъм коридора влиза бледа светлина. Опитвам се да прочета думите, които за мен продължават да нямат никакъв смисъл, както и преди. Затова чета по няколко пъти написаното с латиница име най-долу — Лаура.
Една от жените надзирателки е доловила движението в килията ни. Идва до вратата с равномерни, тежки стъпки. Много жени имат мъжко телосложение, като в средата са особено широки. Прозорецът се отваря.
— Аз съм, баба Дуня — прошепвам бързо аз, за да не би тя да се развика и да събуди целия етаж.
— Заспивай най-сетне, дърто.
— Не мога. Дъртите страдат от безсъние.
— Тогава лягай и си трай.
— Как ти е името, дъще?
Тя се стряска.
— Екатерина.
— Хубаво име. Разбираш ли немски, Катя?
Тя е едра жена. Лицето й стои в прозорчето с решетки подпухнало, кръгло и бледо, също като пълна луна. Личи й, че трябва да работи нощем и че доста попийва. И че никой не я чака у дома.