Читать «Последната любов на баба Дуня» онлайн - страница 65

— Пусни ме — роптая аз. — Ще счупиш всичките ми кокали. Ох, вече не съм на осемдесет и две.

— Знаех си, че ще те пуснат — шепне тя. — През цялото време си го знаех.

— Откъде? Аз пък не го знаех.

— Трябва да останеш при мен, в твоята къща паяците са навсякъде.

— Искам сама да видя.

Обръщам се с гръб към Маря и с лице към моята къща. Тя все още е моята къща, това паяците също трябва да го разберат.

— Ела първо да хапнеш нещо!

— После — казвам аз. Отивам отсреща и слагам ръка на бравата. Откъм барачката се чува мяукане и едно малко котенце, сиво като пушек, изпътиква навън.

— Котката ти пак се окоти — вика Мая. — Едното няма очи.

— Не крещи така — казвам аз. — Вече не си самичка.

След което бутам вратата и отново съм си вкъщи.

1

Чанта. Ям. Учител. Момиче (англ.) — Б.р.