Читать «Последната любов на баба Дуня» онлайн - страница 54
Алина Бронски
* * *
През нощта се събуждам, защото Маря е седнала на моя нар и реве. Виждат се тресящите се контури на едрото й тяло. Опитва се да е тиха, тъй като Тамара, която е убила мъжа си с ютия, не обича да се вдига шум в часовете за сън.
— Какво има? — шепна аз. Маря диша на пресекулки.
— Нищо не разбирам, Машенка.
Притискам се до стената, а тя в същото време се опитва да се излегне до мен. Това е едно несигурно начинание: или Маря ще се строполи на земята, или ще се просне отгоре ми и ще ме задуши с гърдите си. Глътвам си корема и се опитвам да стана възможно най-слабичка.
Тя обвива ръка около врата ми и притиска устни към ухото ми.
— Само да знаеш колко ме е страх, Дуня — горещи сълзи се стичат в слуховия ми орган — страх ме е, че те всичките ще ни осъдят и след това ще ни разстрелят.
— Едва ли ще ни разстрелят, Маря. Така са постъпвали преди петдесет години.
— Ти си добре, теб изобщо нищо не може да те разстрои.
Нищо не отговарям.
— Вярно, че всички заедно го заровихме, но само един го е убил!
Сълзите на Маря парят в ухото ми. Освобождавам едната си ръка и я галя по рамото. Тя е в по-лоша ситуация от моята, нейният адвокат изобщо не се появи. Питах Аркадий дали не би могъл и нея да защитава, но той каза, че било забранено. Изобщо почва да ми се струва, че тук в затвора цари ведомствен хаос. И на всичкото отгоре отвън дебнат телевизионните екипи, които пречат на хората да си вършат работата.
— Ти със сигурност знаеш кой е бил, Дуня! — Маря все повече не може да се контролира и изпада едва ли не в истеричен пристъп. — Моля те, направи нещо, че да си ида вкъщи. Искам в Черново. Там никой нищо не може да ми стори. Нали затова специално се преместих там, мислех си, че най-после съм намерила спокойствието, но въпреки всичко те и там ме откриха и ме затвориха.
Сърцето ми започва все по-силно да бие. Стискам устни. Тя не знае, че някой път нощем вика името на своя Александър.
— Направи нещо! Нали ти си началничката ни — хълца тя.
— Никога не съм била началничка.
Но тя не ме чува. Трепери и аз треперя заедно с нея.
— Не издържам повече, ще полудея тук.