Читать «Последната любов на баба Дуня» онлайн - страница 53

— В училище съм учила френски. И ако още веднъж те чуя, дърто, влизам вътре.

Сгъвам писмото на Лаура, докато стане съвсем мъничко в ръката ми. Много ме е страх да не се разпадне, преди да разбера какво пише в него.

* * *

Скъпа моя внучко Лаура,

пуснах първото писмо, но си мисля, че ти сигурно още не си го получила. Малко ми е сложно да ти пиша, защото нямам представа какви са твоите интереси. Писмото ще пътува дълго от тук до теб в Германия. Човекът, който води разпитите ми, господин следователят от милицията, става нервен, защото няма напредък при разплитането на престъплението и защото роднините на покойника все повече се нервирали. Мисля си, че този мъртъв човек би трябвало да е имал много пари и хората са го познавали. Но каква полза има той от всичко това?

Междувременно се сдобих с адвокат. Платен е от държавата и е относително млад. Казва се Аркадий Сергеевич.

Бабо Дуня, казва ми той, ако непрекъснато ми разказвате за вашите колорадски бръмбари в Черново, не бих могъл да разработя никаква стратегия.

А аз питам — каква стратегия? За какво му е на един невинен човек стратегия?

Вчера ми рече, че от някакъв немски вестник са го помолили да установи контакт с мен и са му дали въпроси за мен. Питам се, разбира се, дали майка ти има нещо общо с това? От къде на къде някакъв немски вестник ще се интересува от мен?

Исках да ти разкажа още някои общи неща за затвора, че да не става дума непрекъснато за мен. Тук би могло и да се издържи. Момичетата вече се държат по-добре една с друга. Маря била видяла някога по телевизията, че в затворите човек лесно стигал до наркотици, но аз казах на нея и на останалите, че в моята килия такова нещо няма да се случи, ние ще държим килията си чиста. Маря се разсърди, каза, че съм й проваляла и последното удоволствие.

И още казва, че другите ме слушали не защото съм баба Дуня от Черново. Те не четели вестници. А защото са видели татуираното око на ръката ми. В затвора само най-важните люде имали татуировка око, от тях всички се бояли (така била разбрала Маря).

При това татуировката ми не е око, а О като Олег. Бях се опитала да запълня буквата с цвят, защото не я исках повече, и поради тази причина сега татуировката изглежда доста странно. Доброто мастило избледнява бавно и след седемдесет години. Но това е друга история.

Яденето е хубаво. В коридора пред столовата има витрина, където всеки обед се поставя една показна порция супа или каша, та никой да не се оплаква, че е получил твърде малко. На една възрастна жена не й трябва много, аз дори често давам и на Маря от моята купа.

Даже и не искам да си представя как, докато съм тук, в градината ми избуяват плевелите. Надявам се, че при теб всичко е наред и че в училище получаваш добри бележки.

Твоя любяща те баба Дуня.

* * *

Скъпа моя внучко Лаура,

Отново ти пише твоята баба Дуня. Вероятно се чудиш защо напоследък толкова често ти пиша. Не е защото в затвора човек разполага с повече време от обикновено. Просто има повече неща за разказване.