Читать «Последната любов на баба Дуня» онлайн - страница 43

— Не биваше да им казваш, че обичаш тази страна — поучи ме по-късно Петров. — Това го тълкуват като провокация, като съзнателно омаловажаване на злополуката с реактора. Ще те намразят, задето се оставяш да бъдеш използвана.

— Да, тогава може би трябваше да им кажа, че наистина ми е безразлично дали ще умра един ден по-рано, или по-късно, така ли?

— Може би трябваше това да кажеш — отвръща Петров.

Писмото на Лаура гневно изгаря душата ми. Мъката е прекалено много, за да я понеса сама. Трябва да намеря начин да прочета писмото.

На другата сутрин седя на пейката пред къщата си с натежали крака и натежала глава. Котката се гали в мен. Тя упорито пълнее, честичко я виждам как улавя паяци и с кеф разваля паяжините им. Не бива да си мислим, че животните са по-добри от нас, хората. Котката скача на рамото ми и с грапавия си език ме ближе по ухото.

— Днес не ми харесваш — казва Маря.

Не съм я чула кога е дошла. Стои тук с едрото си тяло, широките нозе в износените си разкривени пантофи, с рошавата си златиста коса. Облечена е с мазния си халат, а отдолу е с изсивял от много пране комбинезон.

— Защо не се облечеш? — питам я строго.

— Че аз съм облечена.

— Ама тук живеят и други хора. Мъже. Не може да ходиш така.

— Искаш да кажеш, че Гаврилов би могъл да ме изнасили? Отдръпни се малко. — И тя ме изблъсква с огромните си задни части към края на пейката.

— Сидоров ми поиска ръката — казва тя, без да ме погледне.

— Да ти е честито.

— Казах, че трябва да си помисля.

— Защо караш почтения човек да чака?

— Такива неща не бива да се решават с лека ръка.

Кимвам в знак на съгласие и си оправям забрадката. От горещото й тяло, което се е допряло до мен, по лявата ми половина започва да се стича пот.

— От известно време вече съм без мъж — продължава Маря и ме поглежда отстрани, като че очаква да реагирам.

— Ако имаш мъж, това не означава, че ще си по-малко самотна. И освен това ще трябва да се грижиш за него.

Тя изсвирва през зъби като ученик.

— Ще ми се разсърдиш ли, ако кажа „да“?

Ребрата все още ме болят, така че не мога да се извърна към нея.

— Че защо да ти се сърдя? Радвам се за теб.

— Ах, и аз не знам. — Тя хваща подгъва на избелелия си от пране комбинезон и си избърсва носа. — Има достатъчно причини, за да си ми сърдита.

— Напротив. Той е дъртак, но в сърцето си е благороден човек. Ти си хубава жена. Ще бъдете чудесна двойка.

С ъгълчето на окото си забелязвам как тя се изчервява.

През нощта сънувам, че котката ми се жени за мъртвия петел Константин.

* * *

Новините бързо се разпространяват, пък на село още повече. При нас е достатъчно само да си помислиш нещо, и съседът ти вече го знае. Първи на прага ми се появява Сидоров.

— Да ти е честито — казвам аз предпазливо, тъй като нещо в мен все още се противи да вярва в това развитие на събитията.

— Благодаря ти. — Той се опитва да ми целуне ръката, но аз си я измъквам от неговата и му казвам да запази галантността си за своята годеница.