Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 98

Драгомир излезе на верандата и наклони глава. Звуците идваха от двора, може би откъм гората. Май това изобщо не беше момичето. Тогава видя сивата пластмасова тръба, която се подаваше насред полето. Ето какво било — плачът й се чуваше през вентилационната тръба. Страхотни дробове имаше това момиче. Досега трябваше вече да се е отказала. Добре, че я зарови толкова дълбоко.

Когато му хрумна да го направи, идеята му се стори направо гениална. Информатори на клиента се бяха добрали до папка на личния психиатър на мишената, в която пишеше, че тя страда от клаустрофобия. Разбира се, ужасът от това да те погребат жив беше дълбок и универсален, и въздействаше много по-силно от всяка друга техника за мъчение. Но това не беше истинската причина да го направи.

На три метра под земята тя беше в безопасност и от него. Ако се намираше близо до него, щеше да е леснодостъпна, като неустоим сладкиш в хладилника, и Драгомир знаеше, че няма да се удържи. Щеше да я изнасили и убие, както бе постъпил с много други хубави млади жени. Просто нямаше да успее да устои на импулса да го направи, а в случая това беше напълно неприемливо.

Спомни си кученцето, което му подариха, когато беше малък. Толкова обичаше мекотата и уязвимостта му, но как би могъл да оцени напълно всичко това, без да смачка мъничките му кости? Не можеше да устои. Затова я зарови дълбоко и така все едно сложи катинар на хладилника.

Така напрегнато слушаше глухото като ненастроена радиостанция хленчене на момичето, че за малко да не чуе далеч по-шумното хрущене на гуми по черния път отвън. Ако съседът пак търсеше проклетия си помияр, щеше да се наложи най-сетне да направи нещо по въпроса.

Обърна се, отиде до предната врата и погледна през прозореца. Беше тъмносиня патрулна кола, на която с бели букви пишеше „ПОЛИЦИЯ ПАЙН РИДЖ“. Хм, нямаше представа, че градът има собствена полиция.

От колата излезе непохватен млад мъж, който предпазливо огледа къщата. Едва ли беше на повече от двайсет и пет. Беше висок и кльощав, а ушите му стърчаха като дръжки на тенджера. Още преди полицаят да звънне на вратата, Драгомир успя да нахлузи дълга кафява перука.

Подозираше, че полицаят е дошъл заради кучето. Мъжът стоеше на предната веранда, престъпвайки от крак на крак, а дългите му, тънки като клечки ръце се клатеха покрай тялото му.

— Здравейте! — каза той. — Аз съм полицай Кент. Може ли да ви задам няколко въпроса?

60

Когато се върнах в офиса късно следобед, Джилиън кой знае защо клечеше на пода и редеше някакви кутии. Нямах време да се занимавам с това. Щом влязох, тя вдигна очи. Лицето й беше зачервено и мокро от сълзи.

— Довиждане, господин Хелър!

Отне ми секунда да се ориентирам — мислех за други неща.

— Какво става? — попитах аз.

— Исках да се извиня, преди да напусна.

— За дрехите ли? Не ставай глупава!

— Заради електронната картичка.

— За какво говориш?

— Някой ми прати електронна картичка и аз я отворих на работния си компютър.