Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 93

— Браво — казах аз. — Какво слушаш?

— Една стара група, “ Рейдж Агейнст дъ Машин“. Били са велики, адски гениални. Пеели са за западния културен империализъм и злоупотребите на корпоративна Америка.

— Ха! Забавно звучи. Нека позная, Джилиън ли ти каза за тях?

Той избегна погледа ми.

— Да.

— Коя е тази песен?

— „Да убиваш в нечие име“. Няма да ти хареса.

— Така ли?

— Няма да я разбереш.

— Да не е онази, в която думата „шибано“ се повтаря двайсет пъти в продължение на… да кажем, пет реда?

Той стреснато ме погледна.

— Прав си — кимнах аз. — Не е по моята част.

— Виждаш ли?

— Не си падам, но виж какво ще каже баба ти.

— Тя е много по-готина, отколкото си мислиш.

— Познавам я по-дълго от теб — подразних го аз.

Той се поколеба.

— Ник, аз… чух какво й каза.

— Не биваше да подслушваш.

— Тя крещеше, чичо Ник! Чувах я през слушалките, окей? Какво трябваше да направя, да не обръщам внимание? Защо я накара да плаче?

Съмнявах се, че е успял да чуе каквото и да било на фона на онази музика. Просто ни беше подслушал и толкова.

— Добре — казах аз. — Слушай…

Той обаче ме прекъсна:

— Къде е Алекса?

— Още не знаем.

— Отвлекли са я, нали?

Кимнах.

— Чуй ме сега, Гейб. Ролята ти е много специална — трябва да бъдеш силен. На баба ти ще й е изключително трудно.

Той стисна устни, огромната му адамова ябълка подскачаше нагоре-надолу.

— Така ли? Ами на мен?

— На всички ни е трудно.

— И кой го е направил?

— Още не сме сигурни.

— Знаеш ли, че веднъж са я отвличали за няколко часа? Кимнах.

— Мислиш ли, че са същите хора?

— Не знам, Гейб. Току-що научихме, още нищо не знаем. Гледахме видео, на което тя говори, но засега това е всичко, с което разполагаме.

— Не знаете ли къде е?

— Още не, работя по въпроса.

— Може ли да гледам видеото?

— Не.

— Защо не?

Сервирах му отговора, който вбесява тийнейджърите още от време оно.

— Защото така!

Той реагира точно така, както очаквах — стисна устни и мрачно ме изгледа.

— Ей, какво ще кажеш да те науча да караш, щом това приключи?

Гейб сви рамене.

— Може — нацупено отвърна той, но си личеше, че се опитва скрие колко е доволен.

Телефонът ми иззвъня. Хвърлих поглед към дисплея — Дороти.

— Ало, изчакай за момент.

— Кой е? — попита Гейб. — За Алекса ли е?

— Да — казах аз. — Така мисля.

Прегърнах го набързо и тръгнах към колата.

— Какво става? — попитах аз.

— Говорих с „Делта Еърлайнз“. Белинда никога не е работила при тях.

Спрях се насред паркинга.

— Защо ще лъже за такова нещо?

— Защото Маршъл Маркъс никога не би се оженил за нея, ако знаеше къде работи.

— А именно?

Дороти направи пауза.

— Била е компаньонка.