Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 85

— Движи главата си наляво и надясно, нагоре-надолу, като наблюдава, слуша и определя разстоянието до жертвата си. Не би могла да откриеш по-съвършен и безскрупулен убиец.

51

— Здравейте, господин Хелър — поздрави ме Джилиън, щом влязох в офиса. — Дороти пита за вас.

— Позволено ти е да ме наричаш Ник — казах аз вероятно за двайсети път, откакто тя постъпи на работа при мен.

— Благодаря ви, господин Хелър, но това ме кара да се чувствам неудобно.

— Добре — казах аз. — Тогава ме наричай Ел Хефе.

— Моля!?

Забелязах пеперудата, татуирана на дясното й рамо — носеше някаква дантелена блуза, която оголваше корема й. На пъпа й имаше пиърсинг.

— Какво означава тази пеперуда? — попитах аз.

— Символизира свобода и промяна. Направих си я, когато спрях да ям плът.

— Била си канибал? Не беше отбелязано в документите ти, когато кандидатстваше за работа при мен.

— Какво!? Искам да кажа, че преди ядях месо. На кръста си имам татуировка „Месото означава убийство“, искате ли да я видите?

Тя стана и се обърна.

— Джилиън! — звънна гласът на Дороти, която вървеше към нас. — Можеш да си показваш курвопечатите извън работно време. Освен това трябва да обсъдим как е редно да се обличаш в офиса.

— Нали казахте, че не е задължително да съм на токчета?

Дороти поклати глава с досада.

— Получих снимката, която ми прати — обърна се тя към мен.

— Търся подобни татуировки в Гугъл, но засега нищо не откривам.

— Брат ми работеше в студио за татуировки в Согъс — намеси се в този момент Джилиън.

— Най-добре смени тонера на принтера, както те помолих — сряза я Дороти.

— В кабинета ми! — наредих аз на Дороти. — Би ли ми напомнила защо нае Джилиън?

— Тя е изключително умна млада жена.

— Това ми е убягнало.

— Признавам, че нагаждането към канцеларската работа й отнема повече време, отколкото очаквах…

— Работата й не е ли именно канцеларска?

— Дай й възможност, или сам й намери заместник — изрепчи ми се Дороти. — А сега да преминем нататък, ако обичаш. Открих спайуеър в мрежата ни.

— Какъв вид спайуеър?

— Вирус, който е проникнал във вътрешната ни мрежа и е отворил задна врата. Вече от няколко дни сканира всички дискове, търсейки защитени файлове, и ги праща някъде.

— Ето как са се добрали до кодовете за охранителната ми система — казах аз. — Къде ги праща?

Дороти сви рамене.

— Към прокси сървъри, които се пренасочват на толкова места, че откриването им е почти невъзможно. Но поне го изчистих.

— Как изобщо е попаднал в системата?

— Работя по въпроса. Вече…

Интеркомът ми избръмча и Джилиън ми съобщи:

— Имате посетител.

Погледнах към Дороти и попитах:

— Как се казва?

— Белинда Маркъс — отвърна Дороти.

52

— Ужасно се тревожа за Маршъл! — каза още от вратата Белинда. — Мисля, че ще получи инфаркт.

Носеше светлокафява блуза с обло деколте, обточено с пайети. Приближи се до мен, разтвори тънките си ръце и ме прегърна. Парфюмът й миришеше на обезмирисител за баня.

— Съжалявам, Белинда, уговорка ли имахме?

Тя седна и кръстоса крака.

— Не, Ник, нямаме, но трябва да говорим.

— Само един момент.