Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 87

Тя остана на мястото си.

— Знам как ме наричат хората. Знам, че някои ме смятат за златотърсачка, защото се омъжих за заможен мъж. Аз обаче не се омъжих за Маршъл заради парите му. Просто искам най-доброто за него! Искам момичето да се върне, Ник! На всяка цена!

След като Белинда си тръгна, повиках Дороти.

— Срещала ли си някой от Джорджия, който предпочита „Пепси“ пред „Кока Кола“? — попитах аз.

— Сигурна съм, че съществуват, но не, не познавам такъв. Във всеки случай никога не съм срещала човек от Джорджия, който използва думата „безалкохолно“. За тях всички безалкохолни напитки са „кола“. Всъщност не си излизал с жена от Барнсвил, нали?

— Не. Освен това там няма „Браунис“.

— Селската яхния беше хитро хрумване, Ник. Ако никога не я е опитвала, значи не е от Джорджия. Какво те накара да я подозираш?

— Акцентът й не е както трябва, пропуска р-тата. В Джорджия не говорят така.

— Тя не е оттам, нали?

— Дори не мисля, че е южнячка.

— Защо се преструва тогава?

— Точно това искам да разбера. Можеш ли да я проучиш и…

— Вече започнах — прекъсна ме Дороти. — Още щом каза „Пепси“.

53

За разлика от Белинда Маркъс, Франсийн Хелър никога не бе искала да бъде съпруга на богаташ. Майка ми и баща ми учили в едно и също училище във вътрешността на щата Ню Йорк. Тя била красавицата на класа — на старите снимки приличаше на Грейс Кели. Баща ми, от друга страна, не приличал на Грегъри Пек (меко казано).

Още щом я зърнал, Виктор Хелър си поставил за цел да я спечели. Баща ми беше ужасяващо енергичен и очарователен човек, истинска природна стихия. И щом поискаше нещо, неизменно го получаваше. Накрая получил Франсийн, а после десетилетия наред я държа в златна клетка.

Беше ми пределно ясно какво е видял в нея — ефирната й грация и царственото й присъствие, придружено с привлекателна откровеност, но изобщо не разбирах какво тя е видяла в него освен факта, че я желае с безмилостна, чудовищна амбиция. Може би това е било достатъчно, за да спечели едно неуверено момиче — майка ми е имала нужда да се нуждаят от нея. Нейните родители били разведени. Майка й се преместила да живее в Бостън, а момичетата останали при баща си в Ню Йорк, защото не искали да сменят училището и постоянно сновяли между родителите си. Може би мама е жадувала за стабилност.

Парите определено не били част от уговорката и не смятам, че тя успя напълно да разбере страстта на баща ми към тях. Баща й, адвокат на държавна служба, използвал торбичката чай по два пъти, за да пести стотинките.

На майка ми не й било лесно — оказало се, че да си съпруга на Тъмния принц на Уолстрийт е длъжност на пълен работен ден. Постоянно трябвало да ходи по приеми и коктейли. Имената на господин и госпожа Хелър неизменно изниквали във всяка благотворителна програма, в най-краткия списък с най-щедрите дарители. Не просто домакини, спонсори или, да пази Господ, приятели — те винаги били в Президентския кръг, в Председателския съвет, в Обществото на века… докато единственото, което искала майка ми, било да си остане у дома с двете си момчета — с мен и с Роджър.