Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 84

Джозеф Файндер

Напротив.

Татуировката изобразяваше главата на голяма птица, може би орел или лешояд. Графика в черно или тъмносиньо, много подробна, макар и грубо изпълнена. Стилизирани пера, остър клюн, изпъкнали уши. Може би беше бухал, с големи, свирепо втренчени очи — огромни празни кръгове с по-малки кръгчета в центъра, които трябваше да представляват ирисите. „Оня има очи на тила.“

Когато Маурицио Перейра избъбри тези думи, не им обърнах никакво внимание. Това беше просто израз, част от дългата тирада на един ужасен човек и нищо повече. Помислих, че се опитва да каже „Този човек чува и вижда всичко, има информатори навсякъде, не мога да ти кажа името му, страх ме е.“

Той наистина се страхуваше, но това не беше метафора. Беше го казал буквално. На тила на онзи мъж наистина имаше очи.

Даяна вдигна още след първото иззвъняване.

— Кой е направил снимката? — попитах аз.

— Александра Маркъс. Извадихме я от айфона й, направена е в нощта на изчезването.

— Кога?.

— В 2.36 часа сутринта. Явно всички снимки, направени с айфон, съдържат данни, които указват датата и часа. Както и нещо, наречено геотаг — дава ти GPS координатите на телефона в момента, когато е била направена снимката.

— Леминстър?

— Надолу по пътя, на около километър и половина от мястото, където го намери.

— Това е бухал.

— Да. Не бях сигурна дали ще успееш да го различиш на екрана на твоето блекбери, но ако увеличиш снимката, изглежда, че татуировката покрива главата и врата му, както и значителна част от горната част на гърба.

— Потърси ли я вече в НИЦП?

— Разбира се. Едно от полетата в базата данни е за белези и татуировки. Нищо не излезе.

— Прати ли я в Центъра за информация за бандите?

— Да, без резултат.

— Няма ли някаква централна база данни за татуировки на престъпници?

— Трябва да има, но няма.

Замислих се за миг.

— Някога виждала ли си татуировките на Латинските крале?

Латинските крале са най-голямата латино улична банда в страната.

— Не е ли корона с пет върха?

— Това е една от тях. Имат и една с лъв с корона на главата — с остри зъби и големи очи. Някои членове на бандата си я татуират на гърба, огромна е.

— Мислиш, че е член на латино банда?

— Поне на някаква банда.

— Изпратих снимката на седемдесетте ни юридически аташета по света и ги помолих да я покажат на местната полиция. Може да извадим късмет.

— Да, може би — не бях оптимист. — Мъж с бухал на главата и врата би трябвало да бие на очи и хората да не го забравят лесно.

— Това не е умно. Бухалите би трябвало да са умни.

— Средностатистическият уличен гълъб е десет пъти по-умен от най-умния бухал. Въпросът не е, че е умен, а че плаши. В някои култури бухалът е символ на смъртта — обясних аз. — Лошо предзнаменование. Пророчество за смърт.

— Къде? В кои страни?

Замислих се за момент.

— Мексико… Япония… Май че и Румъния. Може би Русия… Виждала ли си как ловуват бухалите?

— Може да ти се стори странно, но не съм.