Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 82

Девлин се обърна рязко, за да погледне към един от мониторите. На него мигаше зелена точка.

— Като говорим за проследяващи устройства, случайно да носиш такъв?

— Не и с мое знание.

— Не ти ли казах да вземеш мерки, ако ще идваш тук?

— Взех.

— Може ли да видя телефона ти?

Подадох му блекберито си, а той го погледна, сложи го на тесния плот, отвори го, извади батерията и извади нещо иззад нея с чифт пинсети. Вдигна го нагоре и го изгледа накриво. Вече не беше способен да променя изражението си, но ако можеше, лицето му сигурно би излъчвало ликуване.

— Някой следи всяко твое движение, Хелър — каза той. — Да знаеш откога?

48

Разбира се, не знаех откога ме следят, но поне сега разбирах как са успели да ме проследят до апартамента на Маурицио Перейра в Бедфърд. „Таен информатор“ — друг път.

— Изглежда от ФБР са ти боднали опашка. А аз си мислех, че им съдействаш. Някой имал ли е възможност да бърника блекберито ти, без да забележиш?

Кимнах. Спомних, си че неведнъж, а два пъти си оставях телефона на рецепцията в сградата на ФБР в Бостън.

— Сега дори аз взех да ставам параноик.

Той се обърна и ме изгледа. Прииска ми се да отместя очи от лицето му, но си наложих да срещна погледа му.

— Това, че си параноик, не означава, че не те преследват — каза той и в мрака от шепота му ме побиха тръпки. — Мисля, че това е цитат от Ник Хелър.

— Не съм го измислил аз.

— При всички положения си напълно прав за китайските ментета. Ако ги купуват по интернет, рискът да се изложат на нежелано внимание намалява, това е така. Само че има още по-добра причина, за която знаят само най-добрите злодеи.

— И тя е?

— Електронният сериен номер. Всеки мобилен телефон има, дори най-евтините анонимни такива.

— Дори ноклите?

— Да, дори ноклите, но след като използват специалните от Шенжен, значи залавянето на твоите злодеи с традиционни методи ще е много, много трудно.

— Как така?

— Ако ФБР разполага със серийния номер на истинска „Нокиа“, трябва само да се обадят във Финландия и от компанията ще им кажат къде е бил продаден телефонът. Лошите това не ги устройва, а с това бебче на кого ще се обадиш, на някаква фабрика в Шенжен? Никой там няма да говори английски, освен това е сигурно, че не водят документация, ако изобщо си вдигат телефоните.

— Значи говорим за професионалисти.

Той не отговори — беше се навел над телефона с лупа и пинсети и се опитваше да измъкне нещо от него. Накрая успя и ми показа мъничко оранжево картонче.

— SIM-картата — казах аз. — И тя ли е китайска?

— Узбекска. Тия са адски умни.

— SIM-картата е от Узбекистан?!

— Сигурно ги купуват на едро по интернет, пращат им ги до някоя частна кутия и следата свършва. Еха, китайско менте с непроследим сериен номер и непроследима SIM-карта. Да познаваш агенти на ФБР, които говорят узбекски?

— Какво предлагаш тогава?

— Сериозно дълбаене.

— От кой вид?

— Защо не оставиш това на мен? — попита Девлин.

— Защото жалкият ми мозък на простосмъртен няма да може да го разбере ли?

— Ето ти блекберито, съвсем чисто е.

— Благодаря — казах аз, — но искам да върнеш обратно тракерчето.