Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 81

За щастие Девлин вече можеше да диша, без да го боли твърде много и виждаше с едното око, но не беше лесно да го гледа човек. Беше се превърнал в звяр. Външността му, която дълго време беше причина за популярността му, продължаваше да бъде определяща, макар и в обратната посока. Предполагам, че в това има известна ирония.

— Смятам, че знаеш как да вадиш телефонни номера от списъка с обаждания — каза той. Заради унищожените гласни струни гласът му бе по-скоро дрезгав шепот, а устата му често издаваше мляскащ звук заради лошо сглобените тъкани.

— Дори аз знам как се прави това.

— Какво искаш от мен тогава?

— Единственият номер, който го е търсил и на който е звънял, е на мобилен телефон. Вероятно е на свръзката му — човекът, който го е наел да отвлече момичето. Ако някой може да открие лошия с помощта на този телефон, това си ти.

— Защо не помоли ФБР за помощ?

— Защото не съм сигурен на кого мога да вярвам там.

— Отговорът е „На никого“. Защо изобщо работиш с тях?

— Нали се беше отказал от тия правителствени простотии?

— Защото са ми нужни. Бих направил всичко, за да върна Алекса.

Той шумно вдиша и издиша.

— Без коментар.

Джордж ненавиждаше всички правителствени агенции и се отнасяше към тях с огромна подозрителност. Те бяха врагът — разполагаха с твърде много власт, бяха прекалено злонамерени и смятам, че той обвиняваше всяка една от тях за самоделното взривно устройство, което се взриви в резервоара на хъмвито му в Афганистан. Не смятам, че признаваше заслугите на армейските пластични хирурзи-герои, които спасиха живота му и му осигуриха нещо, което поне напомняше на лице, но кой би могъл да го обвинява за гнева му?

Джордж наклони странно глава, за да огледа телефона. Предпочиташе да работи на слаба, почти отсъстваща светлина, защото окото му бе твърде чувствително.

— А, „Нокла“ 8800. Това не е обикновен анонимен телефон.

— Искаш да кажеш „Нокиа“.

Той ми го показа.

— Не можеш ли да четеш, Ник? Пише „Нокла“.

Прав беше, пишеше „Нокла“.

— Менте?

Той чукна няколко числа.

— Да, IMEI го потвърждава.

— Кое?

— Серийният номер — Джордж свали капачето и извади батерията. — Специално издание от Шенжен — каза той и я вдигна към мен, а аз се наведох напред. Беше обсипана с китайски йероглифи. — Ако някога видиш разпродажба на телефони „Нокиа“ по Ибей, съвсем нови, на половин цена — да знаеш, че са произведени в Китай.

Кимнах.

— Ако си поръчваш телефон по интернет, не се налага да рискуваш да влезеш в „Уолмарт“ или „Таргет“ и лицето ти да цъфне на камерите — казах аз и веднага съжалих, че избрах тези думи. Той сигурно би дал всичко, за да може да влезе в „Уолмарт“, без хората да отместват погледи с погнуса, а децата д_а пищят.