Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 79

Даяна ме посрещна в коридора на шестия етаж и дори не ме попита какво е станало.

— Нямаше как да го хванеш — каза тя.

Целият етаж се огласяше от оглушителна аларма, а множество объркани агенти и чиновници задръстваха коридорите, без Да знаят какво точно се очаква от тях. Пред стаята за разпити, където бе задържан Перейра, се беше събрала малка група. Специалистите по улики бяха вътре и търсеха отпечатъци, косми и нишки. Вероятно никога не им се беше налагало да измият такова кратко разстояние до местопрестъплението. На прага на помещението стояха няколко важни на вид мъже и жени с костюми и напрегнато разговаряха.

— Не беше прав — каза Даяна.

— За кое?

— За вратовръзката. От „Брукс Брадърс“ е.

— Моите извинения.

— Само че вътре беше зашито нещо като рибарска корда.

— Вероятно плетена, от онези, които издържат тежест от 40 килограма. От нея става страхотна гарота. Действа като тел за рязане на сирене — можел е да го обезглави, ако иска, но сигурно не е искал кръвта от сънната артерия да оплеска скъпия му костюм.

Даяна изглеждаше ужасена, но не каза нищо.

— Кой го провери, преди да влезе? — попитах аз.

— Ами, там е работата — нямаме процедура за проверка. Всеки е приел, че някой друг го е проучил. На входа е показал документ за самоличност, казал, че е Клаудио Барбоса от бразилското консулство… кой ще седне да го разпитва?

— Някой да се обади в консулството, за да попита дали там има човек с такова име.

— Аз се обадих.

— И?

— В Бостън изобщо нямат юридически аташе.

Изръмжах.

— Едва ли има смисъл да се надявам да е оставил отпечатъци.

— Не забеляза ли черните му ръкавици от агнешка кожа? Изглеждаха много скъпи.

— Не — признах аз, — но поне имате видеозапис от охранителната камера.

— Имаме — каза тя. — Навсякъде е пълно с камери.

— Освен в стаята за разпити.

— Записът няма да ни покаже нищо, което не знаем.

— Ами — казах аз, — дано да разполагате с по-добър софтуер за лицево разпознаване, отколкото имахме ние, когато работех в Пентагона. Понякога хората забравят, че лицевото разпознаване не е същото като лицевата идентификация. Разпознаването сравнява лицето със снимка на човек, който вече е идентифициран. Ако нямате качествена снимка с висока резолюция, програмата не би могла да различи Лилиан Хелман от Скарлет Йохансон.

— Не е по-добър. Но този човек очевидно е професионалист _ нямаше да си покаже лицето, освен ако не беше сигурен, че _няма да го хванем.

— Да — кимнах аз. — Знаел е, че ще влезе и ще излезе без проблем. Защо?

Тя сви рамене.

— Не ми плащат да знам.

— Преди чувала ли си някой да е бил убит, докато е в ръцете на ФБР, при това в сграда на Бюрото?

— Никога!

— Двама души влязоха у дома с взлом, за да ми сложат устройство за засичане на интернет трафика. Специалните части цъфнаха в Медфърд няколко минути след мен и отведоха ключов свидетел, който беше убит в охранявана стая за разпити в сградата на ФБР. Очевидно някой не иска да разговарям с Перейра.