Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 77

Искаше да знае какво е да си абсолютно сигурен, че ще умреш и си напълно безсилен да го избегнеш. Умът му постоянно се връщаше към това, както дете човърка рана. Мислите за това го омайваха, привличаше го точно това, което отблъскваше другите, защото му даваше възможност да се сближи с баща си, да разбере какво е изпитвал в последните мигове от живота си. Винаги се чувстваше някак измамен, че не е бил свидетел на тези последни секунди. За Да ги види, разполагаше единствено с въображението си.

Проклетото куче не спираше да лае. Сега го чуваше как драска по мрежата пред вратата. Погледна през прозореца и видя покрит с мръсотия помияр, който скачаше и се зъбеше на мрежата. Може би кучето беше бясно, не можеше да определи със сигурност.

Драгомир отвори дървената врата, а новата му играчка — ножът „WASP“ с газ под налягане в дръжката — беше в готовност. Между него и псето беше само мрежата. Кучето се стресна, отстъпи назад и изръмжа тихо с оголени зъби, а Драгомир тихо го повика на руски — „Ела, кученце“ — и отвори мрежата. Песът се хвърли към него, той заби острието в корема му и натисна с палец бутона, който изстреля в животното кълбо въздух под налягане с размера на баскетболна топка.

Експлозията беше моментална, но Драгомир веднага осъзна, че не е действал както трябва. Вътрешностите на животното го опръскаха и върху него се посипаха лигави късчета кожа и козина и дъжд от карантия — червен и лъскав.

От време на време той наистина допускаше грешки. Следващия път щеше да забие ножа до дръжката, преди да освободи газа.

Отне му половин час да събере остатъците от трупа в торба за боклук и да я завлече в гората, където щеше да я зарови по-късно. После изми с маркуч мрежата и кървавата веранда. Изкъпа се в малката душкабина от фибростъкло на втория етаж, нахлузи чисти дънки и фланелена риза и в този момент на вратата се позвъни. Драгомир погледна през прозореца на спалнята и видя, че на пътя отпред е паркиран джип „Лексус“. Сложи си една бейзболна шапка с козирката назад, за да прикрие татуировката си, небрежно слезе по стълбите и отвори вратата.

— Извинете, че ви безпокоя — каза един мъж на средна възраст с отсъстваща брадичка и очила с дебели стъкла и телени рамки. — Кучето ми избяга и се чудех дали не сте го виждали.

— Куче ли? — повтори Драгомир през мрежата.

— О, извинете, къде ми е възпитанието — извини се мъжът. — Аз съм Сам Дюпюи, живея от другата страна на пътя.

— Андрос — представи се Драгомир. — Управител.

Андрос беше полско име, но звучеше и като гръцко.

— Приятно ми е да се запознаем, Андрос — каза съседът. — Мисля, че видях Херкулес да тича към къщата, но може би съм сбъркал.

— Много съжалявам — с усмивка отвърна Драгомир. — Ще ми се да можех да ви помогна. Дано скоро го откриете.

45

Открих Даяна в стаята за почивка, разтворила брой на „Бостън Глоуб“ на кръглата маса пред себе си. По нищо не личеше да го е чела. Просто чакаше.

— Кафето ти — каза Даяна и ми подаде една чаша. — Ела да се разходим.

Последвах я навън.

— Откриха чантата на Алекса под леглото му — каза тя. — Взел е всички пари, но сигурно се е боял да използва кредитните карти. Откраднатият „Ягуар“ е бил открит в един от гаражите на „Тъфтс“.