Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 78

— Някаква информация за местонахождението й?

— Колата е твърде стара, за да има дори въздушни възглавници, какво остава за система за навигация, но са открили следи от бял прах.

— Кокаин?

— Бурунданга. Екстракт от растението бругмансия, известно още като колумбийски дяволски дъх, естествен източник на скополамин.

— Билков наркотик за изнасилване.

Тя кимна.

— Чувала съм, че половината от жените, приети в спешното отделение в Богота, са там заради това нещо. Престъпниците го сипвали в напитките на жертвите си в дискотеките и публичните домове. Няма вкус и мирис, водоразтворимо е и в общи линии ги превръща в зомбита. В съзнание са, но се подчиняват на всичко. Волята им напълно се изпарява, така че правят каквото им кажат — изтеглят пари от картите си и им ги дават без възражения. Когато им мине, изобщо не помнят какво е станало.

Докато вървяхме към стълбите се разминахме с юридическия аташе от бразилското консулство, мъжът с дългата сива коса и скъпия костюм. От разкопчаната яка на ризата му се подаваха черни къдрави косъмчета. Вървеше енергично, но с наведена глава, потънал в мисли.

Заизкачвахме се по стълбите и аз попитах Даяна:

— Намерили ли са някакви телефонни разпечатки в жилището му, от мобилния му телефон, например?

— Събрали са всичко и го обработват. Засега нищо не са открили.

Тя отвори вратата към седмия етаж, а аз спрях.

— Онзи не носеше ли вратовръзка?

Даяна погледна към мен на бледата светлина на стълбището, завъртя се и двамата се върнахме долу с доста бърза крачка. Когато стигнахме до стаята, където бях говорил с Перейра, тя отвори вратата и ахна.

Не мога да твърдя, че бях изненадан от видяното, но то все пак беше гротескно. Тялото на Маурицио Перейра беше неестествено усукано, а лицето му — ужасно разкривено и замръзнало в мълчалив крясък на агония. Устните му бяха посинели, очите — изпъкнали, а склерата — изпъстрена със спукани капиляри. Класически признаци на петехиален кръвоизлив. Виненочервената копринена вратовръзка на юридическия аташе бе здраво завързана около врата му, а цветът й беше само малко по-тъмен от контузията на гърлото му под и над възела.

— Вероятно още е в сградата — каза Даяна. — Тъкмо излиза.

— Огледай вратовръзката — казах аз. — Съмнявам се, че е от „Брукс Брадърс“.

46

Слязох от петия етаж на бегом с надеждата да хвана бразилеца на излизане, но когато изскочих на Кеймбридж стрийт, от него нямаше и следа. Можеше да е тръгнал в поне двайсет посоки. Върнах се обратно във фоайето, надявайки се, че се е качил на някой от асансьорите, които пълзяха със скоростта на арктически ледник, но той не се появи. Слязох по стълбите до паркинга под „Сентър Плаза“ 1, но щом стигнах, си дадох сметка, че това е безнадеждно. Паркингът беше твърде голям и приличаше на лабиринт. И тъй като той беше дошъл да убие човек, задържан от ФБР, положително беше планирал бягството си предварително. Не успях да хвана убиеца на единствения човек, който можеше да ме отведе при Алекса Маркъс.