Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 69

Най-сетне усетих, че патронът се завъртя. Успях.

40

Въздухът вътре беше студен — явно в някоя от стаите работеше климатик. Веднага усетих противната блатна воня на застояла вода. В апартамента имаше някой.

Всички завеси бяха дръпнати. Предното помещение тънеше в почти непрогледен мрак. След няколко секунди обаче очите ми привикнаха и успях да се промъкна през претъпканата с вещи стая, криволичейки между огромния телевизор с плосък екран и твърде големия кожен диван, пролуката между които бе пълна с празни бирени и винени бутилки. Успявайки като по магия да не съборя нищо, тръгнах по посока на шумното хъркане, което се носеше от отворената врата на спалнята. На прага се спрях — в леглото се виждаше бабуна. Не, две.

Върху възглавницата видях дълга, рошава руса коса, сякаш лъв беше изкашлял топка косми. Зърнах женски тил и чифт добре оформени рамене, а до тях, с отворена уста и хъркайки като електрически трион, лежеше мъжът, когото разпознах като Лоренцо. Онзи от видеозаписите от „Кафеза“. Същият, който бе отвлякъл Алекса, в това нямаше никакво съмнение.

Замислих се за миг, преговорих вариантите и се спрях на най-простия. Заобиколих леглото и застанах от страната на Перейра, който лежеше наполовина под намачкания чаршаф, наполовина под одеялото. Старият климатик над тях ръмжеше и Ревеше като самолетен двигател. Стаята беше леденостудена и миришеше на застояло и пот. Той беше извърнал лице към русото момиче, а чаршафът бе вдигнат до брадичката му. Сграбчих края му в десния си юмрук и бързо го дръпнах над и под главата му, така, че го заклещих отдолу. Той започна да се мята насам-натам, като ругаеше, крещеше и махаше с ръце и крака. Аз обаче го бях омотал като мумия. С дясната си ръка го хванах за гърлото и стиснах. Той се замята още по-бясно, а чаршафът заглушаваше крясъците му.

Русото момиче до него също изкрещя със странно дълбок глас и се измъкна от леглото. Докато се катерех върху гърчещото се тяло на Маурицио и го притисках надолу с колене, си дадох сметка, че дългокосата блондинка всъщност е кльощав, деликатен млад мъж.

— Нямам нищо общо! — извика момчето. — Едва го познавам, бе, пич!

Тръгна на заден ход, сякаш очакваше да скоча към него, но аз се обърнах и го оставих да си тръгне.

Боях се, че Перейра може да припадне, така че отпуснах леко хватката си. Той си пое шумно дъх и дрезгаво изграчи:

— О que voce quer? О que diabos voce quer?

Нямах представа какво значи това, не говоря португалски.

— Къде е тя? — попитах аз.