Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 67

— Ако баща му е в ООН, значи има дипломатически имунитет.

— Той и порасналите деца на дипломата ли предпазва?

— Цялото му семейство.

— И не могат да бъдат арестувани за наркотици?

— Не могат да бъдат арестувани и за убийство — отвърнах аз.

— Мама му стара, трябвало е да стана дипломат. Какво не бих дала за зареден пистолет и десет минути дипломатически имунитет.

— Сега започвам да разбирам — казах аз. — Тейлър отдавна има проблеми с наркотиците, Маурицио сигурно й ги доставя.

Картината започна да се изяснява. Произходът и заможното му семейство му осигуряваха достъп до подходящите социални кръгове, както и известна показност и увереност край богатите колежани, които за нищо на света не биха допуснали да ги видят с уличен пласьор. Всъщност не само колежаните, а и гимназистите като Тейлър Армстронг, дъщерята на сенатора.

— Татко му се отказва от него, наследството му се изплъзва — каза Дороти. — Дипломатическата поща също. Снабдяването пада, вече не се сипят пари, трудно му е да си плаща наема и вноските за колата. Когато му трябват пари, такъв човек може да се отчая и да приеме някоя рискована задача. Например да отвлече богато момиче.

— Или пък са го наели, защото снабдява Тейлър — казах аз.

— Не е било трудно.

— Кой го е наел?

— Ами Маурицио е от Бразилия, от богато семейство с връзки. Един от недоволните инвеститори на „Маркъс Капитъл“ е Хуан Карлос Гусман.

— Който е…?

— Колумбийски наркобарон. Живее в Бразилия.

— О, Боже! — възкликна тя. — Господи Исусе! Момичето е в ръцете на наркокартел?! И ти смяташ, че ще я прибереш жива?

— С твоя помощ имам шанс.

— Ник, няма начин да проследя видеопотока, нито аз, нито който и да е друг. Говорих с всичките си познати, а сред тях има хора, които се занимават с това много по-отдавна.

— Казала си на някого върху какво работим?

— Естествено, че не. Говорихме за IP адреси и алгоритми. Проследяване на дигитални улики. Така няма да ги намерим.

— Доста труд си дадоха, за да искат откуп от Маркъс — казах аз.

— Мислиш ли, че нашият човек още живее в онзи апартамент, или е духнал, щом Тейлър го е предупредила?

— Не знам. Ако още е там, значи е бил само куриер — отвлякъл е Алекса и я е предал на някой друг. Не я е закарал до Леминстър, а после обратно дотук.

— Може би е хвърлил телефона й там, за да остави фалшива следа и хората да си мислят, че тя е там, а не близо до Бостън.

— Прекалено сложно е. Много по-умно е просто да унищожи телефона и да не остави никаква следа. Освен това е карал крадена кола. Не си струва риска да го спрат за счупен стоп или изтекла винетка. Или пък някое амбициозно местно ченге да разпознае номера.

— Ами ако го няма?

— Ще претърся апартамента и ще видя дали нещо може да ме отведе до Алекса. Сметки, изрезки от вестници, компютърни файлове, каквото и да било.

— Добре, а ако е там? Не забравяй — богаташче или не, той е наркопласьор, ще бъде въоръжен. Моля те, гледай да не те убият преди десет часа!

— Десет часът ли?

— Губернаторът, забрави ли? Искаше да присъствам в случай, че имат технически въпроси, на които не можеш да отговориш, защото се занимаваш с „общата картина“?