Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 68

Ставаше дума за среща, уговорена отдавна от бивш губернатор на голям щат, който трябваше да подаде оставка заради скандал с подкупи. Всички около него знаеха, че е бил натопен.

— Кажи на Джилиън да я отложи — казах аз.

— Да я отложи!? — не повярва на ушите си Дороти. -

— Адвокатите са дошли чак от Ню Йорк специално за срещата, не може да я отложиш!

— Доколкото знам, все още аз съм шефът. Кажи на Джилиън да я отложи и да ми опразни програмата до края на седмицата. С нищо друго няма да се занимавам, преди да върна момичето у дома.

— До края на седмицата? — попита тя. — Ако смяташ, че ще ти отнеме само няколко дни, значи си се взел твърде насериозно. Както и да е…

— Ще говорим по-късно — прекъснах я аз, затворих, излязох от колата и заобиколих сградата, като спрях от страната, където беше апартамента на Маурицио Перейра.

Наркопласьорите живеят в състояние на постоянна параноя. Той сигурно държеше пистолет до леглото си — не под възглавницата, което е доста неудобно, а под леглото или зад таблата. Единствената ми възможност беше да го изненадам.

39

Освен ако не си изкарвате прехраната, като разбивате ключалки, това, че знаете как се прави, не означава, че го правите както трябва. Веднъж наех професионален ключар, за да ми даде няколко урока, макар че вече бях научил основните неща от един конфискатор, с който се запознах като юноша, докато се размотавах из работилницата му на „Норман Ленг Мотърс“ в Молдън. Освен това държах в жабката цял набор от инструменти, включително комплект професионални шперцове и ключове. За традиционните шперцове обаче трябва финес, време и търпение, а аз не разполагах с нито едно от трите.

Грабнах електрическия пистолет „СаутОрд“, изящен инструмент от неръждаема стомана с размерите на електрическа четка за зъби, който е по-бърз и лесен за употреба от всеки шперц, макар че вдига повече шум. Батериите обаче бяха свършили, така че посегнах към моя „Изи Снап“ — традиционен ръчен шперц, разработен за полицаи, които нямат време да учат бавния, фин занаят на разбивача на ключалки. Уви, пистолетите-шперцове не са особено тихи. Щракването е доста силно, но поне става бързо.

Изкачих се по страничното стълбище, което осигуряваше външен достъп до апартаментите. Няколко циментови стъпала водеха до тясна веранда с дървени перила, боядисани в сиво. Оттам нагоре стълбите бяха от боядисано дърво. С леки стъпки се качих догоре, изминах няколко метра, промъквайки се край парапета и спрях, за да преценя ситуацията.

До вратата на апартамента имаше прозорче с дръпнати завеси. Ключалката беше най-обикновена — не „Шлейг“ или някоя друга марка за секретни брави, което би ме затруднило. Изпитах облекчение. Над вратата зърнах светлинка колкото глава на топлийка — охранителна система — която обаче не светеше. Сигурно изключваше алармата, когато си беше у дома и може би щях да го заваря. Чудесно!

Дори не се огледах. Ако някой от съседите беше буден и ме видеше, исках да изглеждам така, сякаш мястото ми е там. Действах бързо, но небрежно. Първо пъхнах в ключалката инструмента за напрежение, който беше голям горе-долу колкото изправен кламер, и го развъртях малко. Хванах пистолета с дясната ръка и вкарах иглата в ключалката до инструмента за напрежение, като внимавах да не докосна пластинките, и стиснах дръжката. Чу се шумно прещракване. Наложи се да го повторя още десет-единайсет пъти, а звукът ехтеше в прохода между къщите. Освен ако не спеше като заклан, Перейра със сигурност го беше чул.