Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 53

Дороти кимна.

— Може би голям стар камион. Сигурно са близо до движението. Близо до някой голям път, магистрала или нещо такова.

— Не — казах аз. — Не е път. Не е натоварена улица. Това беше първото превозно средство, което чуваме, което значи, че е до път, но той не е натоварен. — Обърнах се към Маркъс. — Какво е Меркурий?

Той свали ръка от очите си — присвити, червени и плувнали в сълзи.

— Нямам представа.

— А какво значеше „Прекалено слаба съм и не мога да се променя“ и „Въртя се в най-големия мрак“?

— Кой знае, по дяволите — отвърна той с гъгнив от сълзи глас и прочисти гърлото си. — Уплашена е до смърт.

— Но обикновено не говори така, нали?

— Ужасена е, просто… пелтечеше!

— Да не би да цитира някое стихотворение?

Изражението му остана безучастно.

— Звучеше като препратка към нещо. Тя сякаш рецитираше. Изобщо ли не ти е познато?

Той поклати глава.

— Може би книга, която си й чел, когато е била малка? — предположих аз.

— Аз, така де… — Той се поколеба. — Майка й четеше. И твоята майка. Аз… никога не съм го правил. Не се свъртах много вкъщи.

И той отново сложи ръка на очите си.

Докато се отдалечавахме от дома на Маркъс — вече мислех за него като за лагер, охраняван от въоръжени пазачи. В мрачната беззвездна нощ разказах на Дороти как е изгубил всичко. Тя зяпна от удивление, също като мен.

— Искаш да кажеш, че е изгубил десет милиарда, сякаш са паднали зад възглавниците на дивана?

— В общи линии.

— Това може ли да стане?!

— Да, съвсем лесно при това.

Тя поклати глава.

— Ето защо съм доволна, че не се ориентирах към финансите. Постоянно си губя ключовете и очилата — ако нещо може да се загуби, ще го загубя.

Тя пишеше на блекберито си, докато говореше.

— Напомни ми да не ти поверявам никакви пари — казах аз.

— Имаш ли представа какво е „Меркурий“?

— Маршъл не знае, откъде ще знам аз?

— Маршъл твърди, че не знае.

— Така е.

— Може би това е някой от офшорните му фондове или нещо такова. Пари, които е скрил някъде.

— Не.

— Защо не?

— Ако похитителите знаят, че са изгубили инвестициите си, значи знаят, че той е разорен. Така че „Меркурий“ няма как да има нещо общо с пари.

— Може би смятат, че е скрил нещо. Тези хора винаги складират големи количества пари. Като катерици са. Зли катерици.

— Защо не го казаха в прав текст? Защо не казаха „Приведи триста милиона в тази или онази сметка или ще убием малката“?

— Не знам — призна тя.

— Добре, кое е по-ценно от парите?

— Добродетелната жена — отвърна Дороти и присви устни.

— Може би някой алгоритъм за търговия на борсата. Формула за инвестиции, която е измислил Маршъл.

Тя поклати глава, без да спира да пише.

— Алгоритъм ли? Останал е гол като пушка. Каквато и да е тайната му, не й вярвам.

Усмихнах се.

— Значи смяташ, че той знае, но не ни казва? — попита тя.

— Да.

— Дори ако заради това убият дъщеря му?

Дълго време не казах нито дума.

— Не е за вярване, нали?

— Ти го познаваш — каза тя. — За разлика от мен.

— Не — възразих аз. — Смятах, че го познавам, но вече не съм толкова сигурен.

— Хм.

— Какво?

— Мама му стара, това не може да е вярно!