Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 55

Заслушах се по-внимателно. Звукът се чуваше още по-ясно и определено идваше от предната част на мансардата. И двата ми пистолета бяха твърде далеч. Полуавтоматичният „ЗИГ-Зауер“ Р250 се намираше под леглото ми, но за да стигна до спалнята, трябваше да мина покрай натрапниците. Наругах наум архитекта, който така идиотски беше проектирал банята толкова далеч от спалнята. Другото ми оръжие, „Смит и Уесън“ девети калибър, беше в сейф под кухненския под, по-близо до тях, отколкото до мен.

Наскоро бяха изциклили паркета. Беше солиден и не скърцаше под краката ми. Бях бос и успях да направя няколко безшумни крачки към кухнята.

Видях двама мъже с черни защитни якета. Единият беше едър и много мускулест, с неандерталско чело и черна, късо подстригана коса. Седеше на бюрото ми и бърникаше нещо по клавиатурата, макар че изобщо не изглеждаше компютърно грамотен. Другият беше нисък и строен, с къса мишокафява коса, жълтеникаво лице и бузи, нашарени с дълбоки белези от акне. Седеше на пода под огромния телевизор на стената с кабелния ми модем в едната ръка и отвертка в другата.

И двамата носеха гумени ръкавици, както и нови на вид дънки и тъмни якета. Повечето хора не биха регистрирали нищо странно в дрехите им, но за всеки, работил под прикритие, облеклото им биеше на очи като електронен билборд на Таймс Скуеър. Облекло, в което можеш да скриеш оръжие, със скрити джобове за пистолет и пълнители.

Не знаех кои са и защо са дошли, но веднага разбрах, че са въоръжени… докато аз не бях. Дори не бях облечен.

31

Не бях уплашен, а ядосан, направо вбесен от наглостта на натрапниците, които бяха нахлули в жилището ми и бърникаха компютъра и новия ми плосък телевизор.

В такива случаи повечето хора усещат прилив на адреналин и сърцето им започва да препуска. Моето се забавя. Дишам по-дълбоко, виждам по-ясно. Сетивата ми стават по-остри.

Ако исках просто да се разкарат, трябваше само да издам някакъв звук. Те веднага щяха да зарежат всичко и да се измъкнат. Аз обаче не исках да ги гоня. Исках да ги убия. След като си поприказваме, разбира се. Държах да разбера кой ги е пратил и защо.

Върнах се в банята и останах там за момент. Докато обмислях възможностите си, от мен все още капеше вода. Някак бяха успели да влязат, без да задействат алармата. Бяха успели да надхитрят системата ми за сигурност, което не беше лесно. Забелязах, че предната врата зее, а един от прозорците е отворен. Не вярвах, че са влезли през него, улицата беше твърде оживена. Дори нощем щяха да привлекат твърде много внимание, защото апартаментът ми беше на петия етаж. За да влязат пред входната врата обаче, трябваше да знаят кода за алармата.

Очевидно не очакваха да ме заварят у дома и не ме бяха видели да влизам през служебния вход в дъното на мансардата, който използвах рядко. Не бяха чули, че пускам душа в другия край на апартамента — в тази стари сгради по тръбите постоянно тече вода.