Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 51

На челото му пулсираше вена, боях се да не получи инфаркт пред очите ми.

— Мисля, че разбирам. Не си могъл да признаеш на инвеститорите, че си изгубил всичките им пари. Нали така?

— Някои от тях бяха инвестирали при мен стотици милиони. Какво можех да им кажа, че съм се омазал ли? Нямах сили да го направя. Знаеш, че десетилетия наред не съм имал дори едно губещо тримесечие. Никой друг не може да се похвали с такова нещо. Дори Свети Уорън Бъфет изгуби почти десет процента преди няколко години.

— И какво направи, Маршъл? Фалшифицира отчетите като Бърни Мейдоф?

— Не! Трябваха ми пари в брой, и то много. Грамадни вложения. Но никоя банка в света не би ми заела пари.

— Разбирам. Приел си свежи пари, за да изглежда сякаш нищо не си изгубил.

Той кимна и повдигна рамене.

— Това пак е измама — казах аз.

— Нямах такива намерения!

— Не, разбира се, че не. От кого взе парите?

— Не ти трябва да знаеш, Никеле. Повярвай ми, не искаш да знаеш. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре.

— На този етап смятам, че е по-добре да ми кажеш.

— Да кажем, че не би се натъкнал на когото и да било от тези хора в кънтри клуба, става ли? Лоши хора са, Ники.

Левият му клепач беше започвал да играе.

— Дай няколко имена.

— Някога чувал ли си за Йоуст Ван Зант?

— Да не си луд?!

Йоуст Ван Зант беше холандски търговец на оръжие, чиято частна милиция бе подкрепила либерийския диктатор Чарлз Тейлър.

— По-скоро отчаян — каза той. — Ами Агим Граздани? Или Хуан Карлос Гусман?

Агим Граздани бе водачът на албанската мафия — занимаваше се с контрабанда на оръжие, трафик на хора и фалшификации. Когато преди няколко години италианският главен прокурор издаде заповед за арестуването му, той и цялото му семейство бяха открити в хладилника за месо в любимия ресторант на министъра на правосъдието, разчленени и замразени. Оттогава насам прокурорите в Италия са твърде заети с други случаи, за да се занимават с него.

Хуан Карлос Сантяго Гусман, водачът на колумбийския картел „Норте дел Вале“, беше един от най-жестоките трафиканти на наркотици в света. Бе променил външността си с помощта на множество пластични операции, смяташе се, че живее някъде в Бразилия и в сравнение с него Пабло Ескобар приличаше на гимназиален учител.

— И проклетите руснаци — продължи той. — Станислав Лужин, Роман Наврозов и Олег Успенский.

— Боже мой, Маршъл, какво, по дяволите, си мислеше?!

— Мислех, че мога да ремонтирам кораба с всички тези пари и да се изправя отново на крака. Само че не беше достатъчно да мога да изплащам лихвите на хората. Фирмата въпреки това пропадна.

— Свежите пари отидоха при старите.

Той кимна.

— Гусман, Ван Зант и руснаците… — повторих бавно аз.

— Да.

— Изгубил си и техните пари.

Той потръпна.

— Когато инвеститорите на Бърни Мейдоф загубиха всичко, можеха най-много да се оплачат на някой съдия. Твоите хора обаче не са от този тип. Кой от тях отвлече дъщеря ти?

Нямам представа.

— Ще ми трябва списък с всичките ти инвеститори.

— Значи няма да се откажеш? Благодаря ти! — От очите на Маркъс потекоха сълзи и той ме сграбчи над лактите с мечешките си лапи. — Благодаря ти, Ник!