Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 49

— Връзката прекъсна — каза Дороти. Видеото отново се беше превърнало в училищната снимка на Алекса, сладкото момиченце с бретона и лентата. — Тя не му съдейства. Опитваше се да ни каже нещо, може би къде се намира.

Маркъс видимо се олюляваше на омекналите си крака, на лицето му се четеше ужас.

— Съмнявам се, че се опитваше да ни каже това — казах аз. — Очевидно си имаме работа с професионалисти. Никога не биха й позволили да види къде я водят.

Хвърлих поглед към лаптопа на Дороти и видях колона от бели числа на черен фон, които хвърчаха твърде бързо, за да ги разчета.

— Какво засече? — попитах аз. — Можеш ли да разбереш откъде идва сигналът?

Тя поклати глава.

— Изглежда CamFriendz е във Филипините, вярваш или не. Видеопотокът идва оттам, така че и това е задънена улица. Сигурно имат безплатен акаунт, може да се намират навсякъде по света.

Маркъс отново се олюля и аз го хванах, преди да се строполи на пода. Не беше припаднал, поне не напълно, и аз внимателно го настаних на стола.

— Убиха я! — изрече тихо той и безизразно се взря в нищото.

— Не — казах аз. — Това не е в техен интерес, нужна им е за откупа.

Той простена и покри лицето си с ръце.

Дороти стана, извини се и каза, че иска да ни остави да поговорим насаме. Извади втори лаптоп от чантата си „Гучи“ и отиде в кухнята, за да се опита да проследи IP адресите.

— Очакваше нещо подобно, нали? — попитах аз.

— Всеки ден, Ник — отвърна тъжно той.

— След онова, което се случи с Алекса в мола „Чеснът Хил“.

— Да.

— Какво искат според теб?

Маркъс не отговори.

— Колкото и да ти поискат, би платил, за да си я върнеш, нали?

Сега той се взираше в нищото и не можех да разбера какво мисли. Наведох се към него и казах тихо:

— Недей. Ако се свържат с теб и поискат да им преведеш пари в сметка в чужбина, знам, че ще го направиш на секундата. Познавам те, но трябва да ми обещаеш, че няма да им се подчиниш. Не преди да си се консултирал с мен, за да се уверим, че всичко ще стане така, както трябва. Така трябва, ако искаш да ти я върнат жива.

Той продължи да се взира в нещо, което не беше в стаята.

— Маршъл? Искам думата ти.

— Добре.

— Така и не се обади на полицията, нали?

— Аз…

Прекъснах го, преди да успее да продължи.

— Трябва да ти кажа нещо за себе си — не обичам клиентите да ме лъжат. Поех този ангажимент заради Алекса, но ако разбера, че лъжеш или премълчаваш нещо, ще си тръгна. Ще зарежа всичко, без изобщо да се замисля. Ясно ли е?

Той ме наблюдава дълго, като бързо премигваше.

— Получаваш амнистия за всичко, което си направил или казал до момента — продължих аз, — но излъжеш ли ме оттук нататък, ще се откажа от случая. Така че да опитаме отново. Обади ли се на полицията?

Той не отговори, после затвори очи и поклати глава.

— Не.

— Добре. Все е някакво начало. Защо не?

— Защото знаех, че ще намесят ФБР.

— Е, и?

— Единственото, което иска ФБР, е да ме пъхне в затвора, за да служа за назидание. Не ги е грижа за друго.

— И защо? Имат ли основание?

Той се поколеба, а после каза:

— Да.

— Така ли? — погледнах го аз, а той просто ми върна погледа.