Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 48

Виждаха се множество прозорци с видеоклипове. На някои се виждаха второразрядни знаменитости като Парис Хилтън, а на други — тийнейджърки с изрязани деколтета и тежък грим, заели провокативни пози и изплезили езици. На устните на някои от тях имаше пиърсинги.

— Това пък какво е? — шашна се Маркъс. — Някакъв порнографски сайт ли?

— Тийнейджъри, момчета и момичета, които седят пред камерите у дома и си говорят — каза Дороти. — Понякога правят и други неща.

Тя отново чукна мишката, вписа някакъв текст, премести я надолу и кликна отново. Тогава се показа снимка на Алекса. Може би от училище, когато е била по-малка. Носеше бяла лента над русия си бретон и карирана блуза, вероятно част от училищна униформа. Изглеждаше много сладка и невинна — преди да започнат неприятностите.

— О, боже мой! — изпъшка Маркъс. — О, боже мой! Сложили са снимката й, така че всеки да може да я види? Какво… какво се опитват да постигнат?

Зелените букви над снимката на Алекса гласяха „Чат“.

— Чат ли? — каза той. — Какво е това, с кого ще чатя? Какво, по дяволите…?

Дороти кликна, появи се логин прозорец. Тя вписа потребителското име и паролата, които му бяха изпратили. Известно време не се случи нищо. Тя се наведе към лаптопа си, а Маркъс и аз се доближихме до монитора, за да гледаме. Внезапно се отвори голям прозорец с друга снимка на Алекса, която обаче явно бе направена наскоро.

Тя сякаш спеше. Очите й бяха затворени, а с размазаният под тях грим приличаше на енот. Косата й беше сплъстена. Изглеждаше ужасно.

Внезапно осъзнах, че това не е статична снимка, а жив видеопоток. Виждаше се как тя леко помръдва в съня си. Видеото беше с качеството на снъф филм — камерата беше твърде близо до лицето й, образът — зърнист, а осветлението — странно зеленикаво, сякаш снимаха с инфрачервена камера. Това означаваше, че Алекса е на тъмно.

Чу се висок металически глас:

— Алекса, събуди се! Време е да кажеш „здравей“ на баща си.

Мъжки глас със силен акцент, може би източноевропейски.

Клепачите й се вдигнаха и тя се втренчи напред с широко отворени очи и зяпнала уста. Маркъс ахна.

— Тя е! — каза той, сигурно защото не му хрумна нищо друго. После добави: — Жива е. Всемогъщи боже, жива е!

Очите на Алекса ще стрелкаха насам-натам, неспокойни, пълни с паника. Лицето й ми се стори някак различно, макар че не можех да разбера точно защо.

— Татко?

Маркъс стана и изкрещя:

— Лекси, миличка! Тук съм!

— Не може да ви чуе — каза Дороти.

— Татко? — повтори Алекса.

Гласът каза:

— Можеш да говориш, Алекса!

Думите й се изляха в припрян, висок крясък:

— Татко, о, Боже, моля те, държат ме в един…

Звукът внезапно прекъсна и гласът с акцента каза:

— Следвай сценария точно, Алекса, или никога повече няма да говориш нито с баща си, нито с когото и да било!

Тя крещеше с изчервено лице и изпъкнали очи и въртеше глава, но ние не чувахме нищо и след десетина секунди прозорецът почерня.

— Не! — извика Маркъс, скочи от стола като изстрелян с катапулт и заопипва екрана с пръсти. — Детенцето ми! Детенцето ми!