Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 47

Джозеф Файндер

Той се обърна да ни погледне. Под очите му имаше дълбоки тъмни кръгове.

— Белинда не ми позволи да отворя линка.

Маркъс звучеше изтощен и примирен.

— Това е сайт за видеопредавания на живо — обясни Дороти. — Социална мрежа, най-вече за тийнейджъри.

— Какво да направя? — попита той.

— Не докосвай клавиатурата! — викна Белинда.

— Чакайте малко — успокои положението Дороти, извади лаптопа си и го свърза със задния панел на компютъра му. — Така.

— Какво правите? — попита Белинда.

— Няколко неща — отвърна тя. — Имам софтуеър за записване на образа от екрана, така че да заснемем всичко, което ви пратят. Както и програма, която ще ми позволи да записвам трафика по мрежата от разстояние.

— Луда ли сте? — възкликна Белинда. — Казаха, че ако още някой се опита да погледне, ще прекъснат комуникацията! Да я убиете ли се опитвате?!

— Не — обясни търпеливо Дороти. — Реално погледнато просто настроих точно копие на този компютър. Не влизам в сайта. Никой няма да ме засече.

— Просто гледайте през компютъра на Маркъс — не се предаваше Белинда. — Няма да ви позволя да застрашите безопасността на Алекса, по какъвто и да е начин!

— Няма как да разберат какво правя — повтори Дороти. Виждах, че търпението й се изчерпва. — Освен това трябва да се уверим, че не се опитват да заразят компютъра.

— С каква цел? — попита Маршъл.

— За да контролират компютъра ви — отговори Дороти. — Може ли?

Тя постави ръце на клавиатурата, а той кимна и дръпна стола си, за да й направи място.

— Не пипайте! — разтревожено извика Белинда.

— Може ли да поговорим за миг? — казах й аз и я изведох в коридора, а после тихо продължих: — Тревожа се за съпруга ти.

— Така ли?

— Досега да е изпаднал в паника, ако не беше ти. На теб се опира. Правилно си постъпила, като си му казала да ми се обади и не си му позволила да отвори онзи линк.

Тя придоби доволен вид.

— Много ми е неприятно да ти се натрапвам още повече в такъв момент — продължих аз, — но имам нужда да отидеш в някоя друга стая и да ми събереш доказателствена компилация.

— Компилация..?

— Извинявай, това е техническият термин за подробно описание на всички потенциални улики, които биха могли да ни насочат към местонахождението й — обясних аз. Бях го измислил току-що, но звучеше достоверно.

— Какви улики?

— Всичко. Как е била облечена Алекса, когато е излязла. Изработката и размера на обувките и всичките й дрехи, чантата й, всичко, което може би е носела вътре в нея… Ти си много по-наблюдателна от Маршъл, а и мъжете без друго никога не обръщат внимание на тези неща. Знам, че изглежда еднообразно и скучно, но е извънредно важно, а няма кой друг да го свърши. Освен това ни трябва веднага. В рамките на един час, ако е възможно.

— Компютър ли да използвам, или пишеща машина?

— Както ти е най-удобно.

Върнах се при Дороти, която се беше настанила пред компютъра на Маршъл, без да сяда. Натисна няколко клавиша, мръдна мишката и след минута каза:

— Добре, отворете линка.

След няколко секунди се отвори нов прозорец, в който се зареди сайт с крещящ дизайн и банер в горния край, на който пишеше CAMFRIENDZ — ЖИВАТА ОБЩНОСТ!