Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 47
Джозеф Файндер
Той се обърна да ни погледне. Под очите му имаше дълбоки тъмни кръгове.
— Белинда не ми позволи да отворя линка.
Маркъс звучеше изтощен и примирен.
— Това е сайт за видеопредавания на живо — обясни Дороти. — Социална мрежа, най-вече за тийнейджъри.
— Какво да направя? — попита той.
— Не докосвай клавиатурата! — викна Белинда.
— Чакайте малко — успокои положението Дороти, извади лаптопа си и го свърза със задния панел на компютъра му. — Така.
— Какво правите? — попита Белинда.
— Няколко неща — отвърна тя. — Имам софтуеър за записване на образа от екрана, така че да заснемем всичко, което ви пратят. Както и програма, която ще ми позволи да записвам трафика по мрежата от разстояние.
— Луда ли сте? — възкликна Белинда. — Казаха, че ако още някой се опита да погледне, ще прекъснат комуникацията! Да я убиете ли се опитвате?!
— Не — обясни търпеливо Дороти. — Реално погледнато просто настроих точно копие на този компютър. Не влизам в сайта. Никой няма да ме засече.
— Просто гледайте през компютъра на Маркъс — не се предаваше Белинда. — Няма да ви позволя да застрашите безопасността на Алекса, по какъвто и да е начин!
— Няма как да разберат какво правя — повтори Дороти. Виждах, че търпението й се изчерпва. — Освен това трябва да се уверим, че не се опитват да заразят компютъра.
— С каква цел? — попита Маршъл.
— За да контролират компютъра ви — отговори Дороти. — Може ли?
Тя постави ръце на клавиатурата, а той кимна и дръпна стола си, за да й направи място.
— Не пипайте! — разтревожено извика Белинда.
— Може ли да поговорим за миг? — казах й аз и я изведох в коридора, а после тихо продължих: — Тревожа се за съпруга ти.
— Така ли?
— Досега да е изпаднал в паника, ако не беше ти. На теб се опира. Правилно си постъпила, като си му казала да ми се обади и не си му позволила да отвори онзи линк.
Тя придоби доволен вид.
— Много ми е неприятно да ти се натрапвам още повече в такъв момент — продължих аз, — но имам нужда да отидеш в някоя друга стая и да ми събереш доказателствена компилация.
— Компилация..?
— Извинявай, това е техническият термин за подробно описание на всички потенциални улики, които биха могли да ни насочат към местонахождението й — обясних аз. Бях го измислил току-що, но звучеше достоверно.
— Какви улики?
— Всичко. Как е била облечена Алекса, когато е излязла. Изработката и размера на обувките и всичките й дрехи, чантата й, всичко, което може би е носела вътре в нея… Ти си много по-наблюдателна от Маршъл, а и мъжете без друго никога не обръщат внимание на тези неща. Знам, че изглежда еднообразно и скучно, но е извънредно важно, а няма кой друг да го свърши. Освен това ни трябва веднага. В рамките на един час, ако е възможно.
— Компютър ли да използвам, или пишеща машина?
— Както ти е най-удобно.
Върнах се при Дороти, която се беше настанила пред компютъра на Маршъл, без да сяда. Натисна няколко клавиша, мръдна мишката и след минута каза:
— Добре, отворете линка.
След няколко секунди се отвори нов прозорец, в който се зареди сайт с крещящ дизайн и банер в горния край, на който пишеше CAMFRIENDZ — ЖИВАТА ОБЩНОСТ!