Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 46

Клапан за въздух.

Тя долови бръмчене в далечината. Не, всъщност не беше бръмчене, а приглушеният звук от… преса за боклук? После чу нещо, което звучеше като мотор на кола, познато бумтене на бутала — много бързо и много далеч.

Не знаеше какво е това, но явно имаше нещо общо с този нов приток на въздух. Може би вентилатор, само че по-механичен и шумен. Въздухът явно се въртеше. Бухалът беше наблюдавал жалките й усилия. Беше разбрал какво се опитва да направи и я побеждаваше.

Тя не можа да се сдържи, пое си шумно дъх и погълна свежия въздух с благодарността, с която бе изгълтала водата от бутилката. Свежият въздух не й позволяваше да умре. Не можеше да се задуши. Не можеше да се самоубие. Той я беше лишил от единствената власт, с която разполагаше.

26

Взех Дороти от офиса. Стигнахме по-бързо, отколкото очаквах и спряхме до павилиона на пазача пред имението на Маркъс малко преди шест.

— Еха! — възкликна тихо тя, докато се изкачвахме по стъпалата, оглеждайки огромната веранда с ококорени очи. — Тъкмо започнах да си харесвам апартамента.

Маркъс ни посрещна на вратата с пепеляво лице, благодари ни и ни покани вътре. Щом влязохме в бледо осветения коридор, Белинда се хвърли към мен и ме прегърна — демонстрация на привързаност, която изобщо не очаквах. Гърбът й беше костелив. Представих им Дороти, Белинда многословно ми благодари, а Маркъс само кимна и ни поведе към кабинета си. Пантофите му се влачеха по дъбовия под.

Кабинетът му беше голям и удобен, без следа от показност. Щорите бяха спуснати. Единственият източник на светлина беше стъклената зелена лампа в центъра на масивната маса, издялана от дъб, която му служеше за бюро. Освен лампата на нея имаше единствено плосък монитор и безжична клавиатура, която изглеждаше не на място.

Той седна на черен стол с пискюли, кожена тапицерия и висока облегалка и натисна няколко клавиша. Ръцете му трепереха. Белинда стоеше зад гърба му, а аз и Дороти — от двете му страни, докато той зареждаше някакъв имейл.

— Щом пристигна, му казах да ти се обади — каза Белинда. — Освен това му казах нищо да не прави, докато не дойдете.

— Това е личният ми имейл — обясни тихо той. — Малко хора го знаят. Това е странното — как са го открили?

Дороти, която носеше очила за четене с червени рамки, закачени на пищно украсена с мъниста верижка, забеляза нещо друго.

— Използвали са ним — каза тя.

— Какво? — попитах аз.

— Анонимайзер. Анонимен имейл адрес, който не може да се проследи.

Заглавието на съобщението гласеше „Дъщеря ви“. Самото съобщение беше кратко:

Господин Маркъс,

Ако искате отново да видите дъщеря си, натиснете тук: www. CaFriendz. com

Кликнете „Частни чат стаи". В полето за търсене напишете Алекса М. Потребителско име: Маркъс, парола: ЖивотИлиСмърт?

Забележка: обърнете внимание на главните букви.

Можете да се логвате единствено от дома или офиса си. Никакви други места. Наблюдаваме всеки, който влиза. Ако засечем, който и да е друг IP адрес, включително такива, свързани с местната или националната полиция, комуникацията ще бъде прекъсната, а дъщеря ви — убита.