Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 164

Наречете ме циник, но се зачудих дали някой не се е обадил тихомълком на главния прокурор. Или му е прошепнал нещо, докато са хапвали пържоли в „Чарли Палмър“ във Вашингтон.

— Сложно е — отвърна Даяна. — Става дума за изключително видни хора — старши правителствени служители, членове на сената. Както се казва, ако ще стреляш по краля, ще трябва да го убиеш.

— Но нали разполагате с имена и банкови сметки…

— Внезапно по горните етажи на Министерството на отбраната се напълни с притеснени хора, които искат да одобрят всяка предприета стъпка. Искат да бъдем напълно изчерпателни, за да имаме готовност, преди да се захванат с корупция на такова ниво. Ще бъдат разрушени кариери и репутации, освен това доверието на хората в избраниците им ще бъде разклатено.

— Пази боже — процедих сухо аз.

— Криминалният отдел настоява да получи какви ли не банкови извлечения от целия свят, включително от офшорни банки, които и след сто години няма да съдействат.

— С други думи нищо няма да стане.

Тя мълчеше.

— Както казах, сложно е.

— Това не те ли дразни?

— Просто се старая да си върша работата добре.

— И кого ще арестувате?

— Генерал Марк Худ.

Изгледах я косо, после отново насочих поглед към пътя.

— На какво основание?

— Присвояване на средства, измама… списъкът с обвинения е дълъг. Той е ръководел незаконното прехвърляне на средства от черния бюджет на Пентагона.

— Досетих се — кимнах аз.

— Надушил си го, нали? Преди да те уволни.

— Предполагам, макар че тогава още не го знаех.

В продължение на няколко километра никой не проговори. „Може би, казах си аз, единствената истинска справедливост е кармата“. Да вземем Тейлър Армстронг, например. Тя твърдеше, че когато Маурицио Перейра настоял да го запознае с най-добрата си приятелка Алекса, тя изобщо нямала представа какво ще стане. Повярвах й. Не, че това я правеше по-малко егоцентрична, хлъзгава и подмолна.

Малко след разговора ни Тейлър напусна училище и замина за едно заведение в западен Масачузетс, където специализираха в „новаторски терапии“ за ученици със сериозни проблеми в поведението. Пансионът беше печално известен с това, че там прибягват до електрошокова терапия и в сравнение с него академия „Марстън Лий“ приличаше на спа център. Изискваха се и ежеседмични сеанси с родителите, което нямаше да представлява проблем, тъй като баща й, сенатор Армстронг, беше обявил, че се отказва от политиката, за да прекарва повече време с близките си.

Видях табела „Изход“ и дадох знак, че ще завия.

— Къде отиваме?

— Виждала ли си кампуса в Екситър?

— Не. Защо да съм го… — Щом се досети, тя каза: — Мислиш ли, че е готова да те види?

Сега ще разберем.

Даяна остана да ме чака в колата. Смяташе, че е най-добре известно време да остана сам с Алекса.

Женският отбор по хокей на трева тренираше на покрития с разкошна изкуствена зеленина терен в дъното на кампуса. Нищо не знаех за хокея на трева, но приличаше на касапница. Няколко от момичетата наистина блестяха, особено едно от тях, и когато се обърна, видях, че е Алекса.