Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 162

Виждах, че вените на врата му туптят.

— Е — тихо казах аз, — доводите ви са смислени. Сигурен съм, че ще получите възможност да ги изложите пред съдебните заседатели.

— Ще отрека, че изобщо сме водили този разговор — каза той с жестока усмивка.

— Не си правете труда — отвърнах аз, станах и отворих вратата на кабинета му. Отвън, от двете страни на Маршъл Маркъс, стояха Гордън Снайдър и Даяна Мадиган, а зад тях чакаха шестима мъже с анораци, на които пишеше „ФБР“.

— Маршъл ще съдейства — заявих аз.

Шектър поклати глава.

— Кучи син! — каза той, отвори чекмеджето на бюрото си и един от агентите извика:

— Не мърдай!

Шектър обаче не търсеше пистолет, а ментов бонбон, който пъхна в устата си.

— Господа — обяви той с блажена усмивка, — моля, заповядайте!

Не стана, което не беше в негов стил.

— Дейвид, съжалявам — каза Маркъс.

Обърнах се и видях, че Шектър се взира в мен с втренчени очи. От устата му излизаше пяна, подуших аромат на бадеми.

— Имате ли комплект за първа помощ? — креснах аз и двама от агентите нахлуха в стаята. Единият провери пулса на Шектър, първо на китката, а после на шията му, и поклати глава.

Дейвид Шектър обичаше да се хвали, че всички ангели са му ясни. Явно в крайна сметка беше прав.

112

В началото на есента изведох Даяна на разходка с колата. Искаше да види листата в Нова Англия. Никога не съм си падал особено по тях, но огненочервените кленове наистина бяха впечатляващи. Тя не беше определила маршрут, просто искаше да кара. Предложих Ню Хампшър, защото промяната там бе напреднала повече. Никой от нас не заговори за последния път, когато бяхме там заедно.

След като пътувахме известно време, аз казах:

— Приготвил съм ти нещо.

— Оп-па…

— Погледни в жабката.

Тя ме погледна объркано, отвори жабката и извади малка несръчно опакована кутийка. Вдигна я и се престори, че се възхищава на постижението ми.

— Ти си същинска Марта Стюарт — подразни ме Даяна.

— Не ми е силна страна — признах аз. — То се вижда.

Тя разкъса хартията и зяпна.

— Не мога да повярвам — заяви Даяна, взирайки се в осмоъгълното черно шише с парфюм. — Къде намери „Nombre Noir“, за бога? При това цели 30 милилитра! Последния път, когато погледнах в Ибей, 15 милилитра се продаваха за повече от 750 долара. Откъде го намери?

— Помниш ли моя приятел, търговецът на оръжие от Йордания?

— Самир ли?

— Да. Сами ми го намери. Един от клиентите му, шейх от Абу Даби, държал голям запас в склад с климатик.

— Благодари на Самир от мое име.

— О, благодарих му, повярвай ми. Все едно го молех за ядрена глава. Само че когато ми го прати, ти вече беше заминала.