Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 155

Главата ми сякаш експлодира, за миг виждах само фойерверки. Усетих медния вкус на кръв. Посегнах да се заловя за нещо, но хванах само въздух. Залитнах встрани, той скочи върху мен и заби дръжката на пистолета право в центъра на челото ми. Зави ми се свят, задъхах се. Лицето му се надвеси над моето и видях, че очите му са плашещо кехлибарени, като на вълк.

— Вярваш ли, че като умреш, накрая на тунел има светлина? — попита той.

Гласът му беше по-висок, отколкото го помнех от записите и стържеше като шкурка. Не му отговорих, въпросът му без друго беше риторичен.

Жуков обърна пистолета с едната си ръка и наби дулото в кожата на челото ми, като го въртеше насам-натам, сякаш гаси фас.

— Хайде — изпъшках аз, — дръпни спусъка!

Изражението му не се промени, сякаш не ме беше чул. Взрях се в очите му.

— Хайде, да не си някакъв слабак? — Зениците му сякаш проблеснаха. — Дръпни спусъка!

По лицето му разчетох колебание, досада. Опитваше се да реши какво да прави. Тогава разбрах, че няма повече куршуми и го знае. Беше извадил пълнителя, но не беше успял да сложи нов. От носа му шуртеше кръв, стичаше се по бобровите му зъби и капеше върху лицето ми. Той направи гримаса и извади нещо от ботуша си с лявата си ръка.

Проблесна стомана — 13-сантиметров нож с черна дръжка и объл стоманен бутон в горната част. Той замахна към мен и острието сряза ухото ми. Беше студено, горещо и изключително болезнено. Замахнах с десния си юмрук, но той бе опрял върха на ножа под лявото ми око, всъщност в самата му основа, и дращеше фината кожа. Натисна дръжката и острието проби тъканта. Исках да затворя очи, но не го направих и продължих да се взирам предизвикателно в него.

— Знаеш ли какво е това? — попита Жуков.

Приятелят ми от КГБ ми беше предупредил за ножа „WASP“.

— Дуся — казах аз.

Той замръзна за части от секундата, името на майка му сякаш го стресна.

— Говорих с нея. Знаеш ли какво ми каза?

Той примигна и присви очи, а ноздрите му се разшириха. Тази секунда ми беше достатъчна. Свих левия си крак, притискайки неговия десен зад коляното и го дръпнах към себе си, забивайки дясното си коляно в стомаха му. Сграбчих лявата му китка и двете противоположни сили го усукаха встрани. За миг го претърколих по гръб на пода, забих десния си лакът в дясното му ухо и наведох глава, за да я предпазя с дясното си рамо. Докато коляното ми притискаше крака му, той мощно замахна с десния си юмрук, обърсвайки темето ми няколко пъти, но аз бранех всички уязвими места. Сграбчих китката му, притискайки пръстите, стиснали дръжката на ножа. Опитвах се да отслабя хватката му и да го избия от ръката му, но бях подценил издръжливостта му и почти нечовешката му сила. Докато се борехме за ножа, Жуков заби коляно в слабините ми, запращайки вълни от осакатяваща болка дълбоко в стомаха ми, и отново се преметна върху мен, насочвайки върха на острието към лявото ми око. Хванах ръката му и се опитах да го избутам, но успях само да я задържа на мястото й, трепереща от изтощение, но готова да удари.