Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 145

Джипът беше боядисан в армейско зелено, но калта го бе омазала така, че сякаш го бях пръскал с камуфлажна боя. Скрих го в една брезова горичка, така че да не се вижда от пътя, и извадих някои неща от багажника — чудесният ми бинокъл „Лайка“ и чифт ботуши, все още покрити с кал от последното им обуване. Препасах един страничен кобур, пъхнах в него пистолета и закачих на колана си няколко калъфа за пълнители.

В последния момент си спомних, че под задната седалка има нещо, което може да ми потрябва — старата ми армейска бронежилетка „Интерсептор“ от арамидни влакна. Не е куршумоустойчива (такова нещо няма), но едва ли ще намерите по-ефективна мека броня — би трябвало да спира картечни патрони Девети калибър. Нахлузих я и затегнах ремъците от велкро. Ако се намирах на точното място, трябваше да съм подготвен.

94

Земята беше влажна и мека, почти като сюнгер, и толкова хлъзгава на места, че за малко да падна. Ниските клони и трънливите храсти деряха лицето и шията ми. В началото склонът се издигаше стръмно нагоре, след което се изравняваше в плато. Накрая се изкачих на едно хълмче и забелязах малка постройка на една полянка в далечината.

Погледнах през бинокъла и видях голяма сграда без прозорци. Плевня. На няколкостотин метра зад нея, поне според сателитната снимка, се намираше къщата. Приближих се още малко и най-сетне я зърнах. Прозорците й обаче бяха тъмни, което не ми се стори обещаващо. Или бях объркал мястото, или Жуков вече се беше изнесъл. Което означаваше, че Алекса е мъртва.

Доближих се още, като криволичех из гората и се криех в сенките. Накрая плевнята вече се виждаше и с невъоръжено око. Забиколих я и пред очите ми се откри дълъг двор, който стигаше до къщата. Небето започваше да се прояснява и лунната светлина бе достатъчна, за да различа равна поляна, на която имаше повече голи петна, отколкото трева. По средата между плевнята и тъмната къща се виждаше гол правоъгълник с размери 3 метра на 90 сантиметра. Като прясно изкопан гроб. Вместо да е покрит с купчина пръст обаче, той беше съвсем равен и изпъстрен със следи от гуми, сякаш някой е кръстосвал отгоре му с кола или камион, а дъждът е омекотил следите.

Прониза ме мрачно предчувствие. В единия край на правоъгълната кръпка стърчеше сива пластмасова тръба, като прерязан ствол на фиданка. Свалих бинокъла, пуснах го да увисне на ремъка около врата ми и тръгнах към края на гората.

Къщата беше стара, кафява на цвят развалина, дървената й облицовка беше олющена и напукана, тук-таме липсваха летви. На покрива бе монтирана бяла сателитна чиния. Изглеждаше нова. В сенките зад плевнята започнах да различавам очертанията на голяма машина. Издигаше се нагоре като огромна геометрична птица — чайка или жерав. Взрях се по-внимателно и видях, че е багер „Катърпилър“.

95

Вдигнах бинокъла и го насочих към къщата. Двуетажна, със стръмен покрив и малки прозорци, които не светеха. На дървената веранда видях още една машина. Компресор за въздух, може би?