Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 144

Собственикът отсъствал, надзирателят бил дошъл наскоро със земекопни машини. Дали имаше и трактор? В този момент можех само да предполагам, но нямах друг избор.

93

Алеята, водеща до имота на Олдерсън, беше основният път за достъп. Ако наистина се намирах на точното място — засега трябваше да приема, че е така — Жуков сигурно беше поставил техника за наблюдение. Камери, инфрачервени лъчи — някаква система, която да го предупреди за появата на натрапници. От друга страна не е лесно да монтираш такова оборудване навън и да си сигурен, че работи ефективно, без да си се подготвил предварително. Така или иначе, по-разумно беше да приема, че алеята е под наблюдение.

Подкарах нататък и подминах входа, като изминах още 800 метра през калта, докато пътят изведнъж свърши. Оттам продължих нагоре по стръмния склон и влязох възможно най-навътре в гората. Според картата, която ми изпрати Дороти, това беше отдалеченият край на имота. Площта на фермата възлизаше на 240 акра, с 800 метра излаз към асфалтирано шосе и 1600 метра — към черния път, по който се движех. Къщата сигурно беше на 400 метра оттук, но заради релефа не се виждаше оттам.

Години наред собственикът позволявал на ловците да минават през земите му — Дороти беше проверила това в ловните регистри на щата, които бяха качени в интернет. Това не е необичайно за Ню Хампшър — човек може да ловува в държавни земи и дори в частни, стига собственикът да не е сложил табели „ЛОВЪТ ЗАБРАНЕН“. Аз обаче толкова се бях съсредоточил в борбата с калта, че табелите „ВЛИЗАНЕТО И ЛОВЪТ ЗАБРАНЕНИ“, които се издигаха на всеки 150 метра, напълно ми убегнаха. Изглеждаха съвсем нови — бяха ги поставили наскоро, за да не се доближава никой до къщата. Разполагах с няколко прилични сателитни снимки, но не бяха нови. Нямах представа кога са правени, спокойно можеше да е било преди години. В този смисъл бях в много неизгодно положение.

Поне оръжието ми беше добро — полуавтоматичен „Зиг-Зауер“ Р250. Това е прекрасен пистолет — компактен, лек, гладък и съвършено изпипан. Моят беше матовочерен, с алуминиева рамка. Бях му монтирал нощен мерник „Тритиум“ и отличен вътрешен лазерен мерник „ЛейзърМакс“. Освен това платих на един оръжеен майстор в Манасас, Вирджиния, за да добави квадратчета и точици по откритите части, да заобли острите ъгли, за да го изтеглям от кобура без усилие, и да скоси дръжката, за да го презареждам по-лесно. Той го настрои като цигулка „Страдивариус“ и регулира спусъка така, че оръжието стреляше почти без да съм го докоснал.

Както при всяка фино проектирана машина, в добре изработения пистолет има елегантност. Обичам прецизната направа, хром-никеловото покритие, бързата реакция на спусъка и миризмата на смазка, дим, барут и нитроглицерин.

Приготвих няколко пълнителя с експанзивни куршуми. Замислени са да нанасят сериозни щети — когато улучат меки тъкани, се деформират и пръсват така, че да остане голям кратер. Ченгетата ги предпочитат, тъй като не минават през стените. Както и през мишената, разбира се.