Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 147

97

Само че не се затичах. Не исках да задействам още някой капан. Докато вървях, се оглеждах за колони, пръти или нещо друго, около което би могъл да върже нишката. Може би влизах в капан и той ме чакаше в тъмното с пушка.

Заобиколих къщата, минавайки край ред дървени капаци с прогнила рамка и белеща се боя, без катинари. Да вляза ли в мазето? Не. Може би не беше мазе, а подземие с пръстен под, в което се влиза само отвън, без врата към вътрешните стълби.

Зад пробита мрежата против комари се виждаше врата, но аз продължих към предната част на къщата. Минах край обла площадка от гола земя, където сигурно паркираха и обръщаха колите. Коли обаче липсваха, пред къщата — също.

Жуков явно не беше вътре, в противен случай вече щях да съм мъртъв. Ами ако просто беше изоставил фермата? В края на краищата знаеше, че го гонят — беше го разбрал от посредника на Наврозов. Защо да остава, след като може да зареже жертвата си в земята и да я остави да умре?

През обраслата ливада бе отъпкана пътека, макар че не можех да преценя кога точно. Огледах всички прозорци и не засякох никакво движение, така че отворих мрежата против комари и посегнах към предната врата. Тя веднага се отвори. Тук бе живял някой, и то съвсем наскоро.

98

Вътре миришеше така, сякаш някой наскоро е готвил — може би наденици или яйца, нещо пържено. Антрето беше малко, таванът — нисък, а под миризмата на мазнина се прокрадваше миризма на мухъл. И на цигари, макар че тази не беше толкова силна, сякаш той пушеше другаде. Тръгнах крадешком напред, хванал пистолета с две ръце, и се обърнах наляво, готов за стрелба. После — надясно.

Нищо. Дъските скърцаха.

Сега трябваше да реша накъде да тръгна. Вратата отдясно водеше към малка стая, отляво се издигаше стръмно стълбище с изтъркани дървени стъпала, а точно пред себе си виждах друга врата, която вероятно водеше към кухнята или към задната част на къщата.

Стълбището беше потенциално скривалище. Ослушах се внимателно, но не чух нищо. Отново се извърнах, описвайки дъга отдясно наляво, после скочих към него.

— Не мърдай!

Отговор не последва. Тогава чух глас, но не отгоре, а от дъното на къщата. Женски глас, приглушен и неясен, с неравна интонация. Ту се издигаше пронизително, ту спадаше. Явно телевизорът беше включен. Прекрачих прага и огледах тъмните ъгли, тялото ми бе напрегнато като пружина. Погалих с пръст спусъка и огледах помещението, размахвайки пистолета отляво надясно, а после — към ъглите.

В кухнята нямаше прозорци, очевидно бе отделена от наличното вътрешно пространство по-късно. На пода имаше тъмночервен линолеум със спираловидна бяла шарка, плочките бяха надрани и изпочупени. Видях стара печка, вероятно от 1940-та година, и плот „Формика“ с метален кант. Бял порцеланов умивалник с два крана, един за топла вода и един за студена, пълен догоре с купи и чинии със засъхнала храна по тях. Насред кухненската маса лежеше празна кутия от мариновани наденички.