Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 135

— Искаш ли да ми обясниш как ще стане? — попита Дороти.

— Точно преди да затвори банката в Белиз, Драгомир Жуков ще получи потвърждение, че петстотин милиона долара са били депозирани в сметката му — казах аз.

Тя отпи голяма глътка кафе от чаша, на която пишеше „ИСУС СПЕСТЯВА — АЗ ХАРЧА“.

— И приятелят ти в Белиз може да го уреди?

— Ще се отбие при самия президент на банката. Допускам, че той няма да иска да се замеси в отвличане на дете. Или може би познатият ми има други начини да го убеди. Не знам и не ме интересува.

— Но това е номер, нали? Банката ще потвърди депозит, който не е направен.

— Разбира се.

— Но какъв е смисълът? Ако този Жуков се е отцепил, значи не се отчита на никого. Няма значение дали ще получи парите, или не, той никога няма да пусне Алекса.

— Не и ако смята, че не се налага. Затова е много важно да изчислим добре момента. В последната минута ще възникне усложнение. Объркване в номера на сметката, така че да се наложи да се обади по телефона.

— И от другата страна ще бъдеш ти.

Повдигнах рамене.

— Ще му кажа, че ще получи петстотинте милиона само ако пусне Алекса.

Тя погледна към компютъра, а после — към мен. След това към пода и отново към мен.

— Ник, правиш си илюзии. Нямаш с какво да го притиснеш. Просто ще откаже, ще ти рече „Щом няма да стане по моему — добре“ и ще я убие.

— Вероятно си права.

— Какво пропускам тогава?

— Той ще я остави жива до пет часа, за да може да ни докаже, че е добре. Ще иска да остави тази врата отворена.

— Добре, но в пет часа, независимо дали е получил парите и дали има усложнения в последната минута, той все пак ще я убие.

— Съгласен съм.

— Каква е тогава целта ти, Ник?

— Да имам време до пет часа днес, за да намеря Алекса — отвърнах аз. — Сега искам да се върнеш към идеята си да откриеш скривалището с помощта на разписанието на самолетите и прекъсванията в сателитния сигнал.

— Към какво да се върна, това е задънена улица. Нали каза, че от ФБР не са открили нищо в базата-данни на ФАА?

— Точно така.

— Значи смяташ, че грешат?

— Ни най-малко. Мисля, че са претърсили всички полети в базата, но не и всички полети изобщо.

— И защо мислиш така?

— Защото ако знам нещо за американската армия, то е, че не обичат да споделят информация за военните полети с цивилни слабаци от правителството.

— Военни полети.

— В Мейн, Вермонт и Ню Хампшър има военни бази. Всяка от тях събира подробни данни за полетите си.

— В интернет ли?

— Никога!

— Тогава как ще стигнем до тях?

Вдигнах телефона и й го подадох.

— По старомодния начин — отвърнах аз.

85

Дороти възложи на Джилиън да състави списък с всички компании в Ню Йорк, които отдават под наем строително оборудване. Оказаха се почти деветстотин. Дори след като стеснихме периметъра до „земекопни машини“ и „тежкотоварно строително оборудване“, останаха близо сто. Беше почти безнадеждно, нуждаехме се от страхотен късмет.

Междувременно Дороти прекара два часа на телефона с военните бази и диспечерите от Националната въздушна гвардия. Няколко пъти се наложи да се включа и аз и да споменавам имената на генерали в Пентагона, които вероятно не си спомняха кой съм. Накрая обаче тя влезе в кабинета ми широко ухилена и аз разбрах, че е попаднала на нещо.