Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 134

— Веднага ще ти изпратя имейл.

Направих знак на Даяна, която донесе лаптопа, и влязох в електронната си поща. Междувременно минах на другата линия.

— Почакай, Маршъл, в момента го отварям.

— Как го правиш?

Не му отговорих, бях твърде зает да чета поредния анонимен имейл.

Правилата сега променени

Сега изискване за да спасите дъщеря си съвсем просто Преведете петстотин петстотин милиона щатски долара в сметката по-долу до края на работен ден 17:00 часа бостънско време днес

Няма да преговаряме

Офертата е крайна.

Ако $$$ се получат до 17:00 часа бостънско време днес дъщеря ви Алекса ще бъде освободена. Ще ви уведомим за публично място където бъде освободена и можете да я вземете.

Ако $$$ не се получат до 17:00 часа бостънско време днес ще получите една последна възможност да гледате дъщеря си Алекса по интернет.

Ще гледате как ковчег се пълни с вода.

Ще гледате как дъщеря ви се дави пред очите ви.

Ще наблюдавате последни минути от живота на дъщеря ви.

След това бяха записани името и адреса на банка в Белиз, както и банков код и номер на сметка.

— Господи! — казах аз.

— Ники — обади се Маршъл Маркъс с изтънял, треперещ глас. — Мили Боже, който си на небето, моля те, Ник, помагай!

— Това правим — казах аз. — Без почивка.

— Петстотин милиона долара? Благодарение на същите тези копелета вече не разполагам с такива суми и те би трябвало да го знаят.

— Къде е Белинда?

— Белинда ли? Тук е, до мен. Както винаги. Защо?

— Сега ще затворя — казах аз. — Може би има начин да успеем.

— Как?

Аз обаче прекъснах връзката. Наведох се и целунах Даяна — Обади ми се веднага щом разбереш нещо — каза тя.

83

Пристигнах в офиса с три кафета от „Дънкин Донътс“ и кутия с дванайсет понички. Половин час по-късно, след като многократно звънях в Белиз сити, най-после успях да се свържа с достопочтения Оливер Линдо, министъра на националната сигурност на Белиз.

— Ник! — възкликна той. — Видях, че си ме търсил. Много съжалявам, бях във фитнеса. Вече си имам личен треньор. Някой ден може дори да изглеждам като теб, мой човек.

— Как е Петер?

— Знаеш ли, че е втора година в Оксфорд?

— Нямах представа, моите поздравления. Случайно да си се оженил пак?

Той се изкиска.

— Тук имаме една поговорка — защо да купувам кравата, ако млякото е без пари?

— Това и преди съм го чувал — казах аз.

Нямаше нужда да извъртам пред Оливер Линдо. Докато работех в „Стодард Асошиътс“ във Вашингтон, му съдействах да разреши сериозен проблем, свързан с лодка, фабрика за ром, една от бившите му съпруги и цял куп бесни кубинци. По-късно ме помоли да измъкна сина му (който тогава учеше в училите „Лорънсвил“ в Ню Джърси) от една бъркотия с гангстери в Трентън.

— Познаваш ли някого в „Белиз Банк & Тръст Лимитед“?

— Сенчеста банка е това, приятелю. Ако смяташ да криеш пари, мога да ти препоръчам… всъщност това не е за телефон.

— Ако някога разполагам с достатъчно пари, за да има смисъл да ги крия, първо на теб ще позвъня — уверих го аз. — Сега обаче се обаждам за друго. Имам нужда от услуга.

— Каквото пожелаеш, Ник. Знаеш това.

84