Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 136

— Какво е КС-135? — попита Дороти.

— А? Стратотанкер на „Боинг“, обикновено за презареждане с гориво във въздуха, но след като ги преустроиха, някои служат и за въздушни командни бази. Защо?

— Ударихме джакпота. Всяко от прекъсванията във видеосигнала съвсем точно съвпада с излитанията на КС-135 от „Пийз“, база на Въздушната гвардия.

— Е, и? Това е в Портсмут, Ню Хампшър.

— Не, не! — прекъсна ме тя. — Не е толкова просто. Мястото, където е отвлечена, може да се намира на 8 до 65 километра оттам.

— Не можеш ли да стесниш периметъра? Триангулирай нещо. Специалистите по дигитални улики нали постоянно триангулират разни неща?

— Не разполагам с достатъчно отправни точки за целта.

— Имам само три прекъсвания на видеопотока около десет секунди след излитането на трите КС-135.

— Имаш предостатъчно отправни точки — казах аз. — Знаещ посоката, в която са излетели самолетите, нали?

— Да.

— И средната скорост, с която излитат?

— Може би.

— Би трябвало да можеш да стесниш периметъра до 15 км. Всичко ли трябва да върша вместо теб?

Опитах се да отбия погледа й с усмивка, която считах за напълно обезоръжаваща, но не ми се размина.

Внезапно блекберито ми иззвъня. Погледнах го и видях, че е Даяна.

— Здрасти! — казах аз. — Получи ли снимката, която ти пратих?

— Не само я получих, Ник — отвърна тя. — Смятам, че го открихме.

86

В продължение на няколко безкрайни секунди не казах нищо.

— Ник?

— Открили сте Жуков?

Гласът на Даяна беше напрегнат и по-висок от обикновено.

— Засякохме телефона му.

— В Ню Хампшър?

— Да. Западно от Нашуа.

— Явно го е включил.

— Слушай, трябва да тръгвам, потегляме на север.

— Накъде?

— Към един паркинг на 3–4 километра от мястото.

— Тръгваш заедно със Специалните части ли?

— Викат всички служители. Искат да наблюдавам от едно място извън периметъра на Специалните части.

— Дай ми точните координати.

— Нали знаеш, че не може да дойдеш. Това е операция на ФБР, а ти си цивилен.

Поех си бавно дъх.

— Даяна, слушай! Не желая тя да умре насред шумна показва операция на Специалните части. Искам да остане жива.

— Те също, Ник. Оцеляването на жертвата винаги е задача номер едно.

— Не говоря за намеренията, а за техниката им.

— По-добри от Специалните части няма.

— С това не споря.

— Какво намекваш тогава?

Затворих очи и се опитах да се съсредоточа.

— Какво представлява мястото?

— Къща до селски път. На сателитните снимки изглежда изоставена.

— Има ли земя?

— Ферма е.

— Уединена?

— Накъде биеш, Ник?

— Само той ли се крие там, или това е мястото, където е заровил Алекса? Именно от това зависи как точно да подходите.

— Не знаем дали тя е там.

— Щом изпука някое клонче, а през гората се юрнат мъже с камуфлажни униформи, той няма да изчака някой да го застреля, а ще я убие. Вече заплаши да наводни гроба и няма да се изненадам, ако може да го направи от разстояние, като дръпне някое лостче или включи напоителната система от къщата. Колкото и бързо да копаят вашите хора, няма да я спасят.