Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 123

Той ме гледа втренчено няколко секунди, после извади телефона си, натисна един-единствен бутон и го приближи до ухото си. След малко каза нещо на руски, бързо и тихо.

— Изменения в планах — Наврозов направи пауза, а после добави: — Нет, я очень серьезно. Сейчас. Освободить девушку! Да, конечно, связать все концы.

Той натисна друг бутон и разговорът приключи. Ръката с телефона се отпусна покрай тялото му и Навразов се свлече на стола. Властното му, заплашително излъчване се беше изпарило. Пред мен стоеше само восъчна фигура, като от музея на „Мадам Тюсо“ — реалистична отливка на ужасяващ в миналото човек.

— Готово — каза той с монотонен глас.

— Колко време след обаждането ще освободят Алекса?

— Посредникът ще го направи лично.

— Не сте ли чували за криптирани телефонни линии?

— Има неща, за които трябва да се погрижи. Може да стане само лично.

— Тоест, той ще убие човека, когото е наел.

— Въпрос на сигурност — отвърна равно Наврозов.

— И трябва да кара от Мейн, така ли?

Той ме изгледа мрачно.

— Ще отнеме половин час, не повече. Така. С вас приключихме.

— Не и преди да говоря с Алекса.

— Ще отнеме време.

— Не се съмнявам.

— Синът ми се нуждае от незабавна медицинска помощ.

— Колкото по-бързо я освободят, толкова по-скоро ще я получи.

Той издиша и ноздрите му се разшириха като на бик.

— Добре! С вас тук приключихме. Маркъс ще получи дъщеря си, а аз — сина си.

— Всъщност не.

— Какво не?

— Не сме приключили.

— О?

— Трябва да обсъдим няколко други неща.

Той присви очи.

— Имам няколко въпроса за Аня Афанасева.

Наврозов пое бавно дъх и тогава разбрах, че ми е вързан в кърпа.

— Откъде е прихванала този безобразен южняшки акцент?

77

Роман Наврозов извади от джоба си тънка черна кутия със златен орел. Цигари „Собрание“. Той внимателно издърпа една черна цигара със златен филтър и я пъхна в устата си.

— Тук не се пуши, нали?

Кимнах. Той измъкна кутийка кибрит от предния джоб на сакото си, извади една клечка и я запали с нокът. Доближи я до цигарата, дръпна и изпусна пищен облак дим между заоблените си устни.

Наврозов не просто пушеше руски цигари — той пушеше като руснак. Руснаците, особено по-възрастните, ги държат така, както западняците държат цигара с марихуана — между палеца и показалеца си. Такива навици никога не се променят.

— Аня Ивановна наистина не е лоша актриса, напротив — каза той. — Но разбира се не е Мерил Стрийп. Явно е трябвало да научи повече за щата Джорджия.

Нямах причина да смятам, че Маркъс ме е излъгал за обстоятелствата, при които се е запознал с жената, която се представяше за Белинда Джаксън. Той беше жертвата, все пак. А и когато я видял за пръв път на бара в „Риц-Карлтън“ в Атланта, сигурно е знаел, че е ескорт. Дърт пръч като Маркъс надушваше тези неща както шпаньол надушва дивеч. Той просто не знаеше, че тя вече не работи за „VIP Exxxecutive“, а за Роман Наврозов.

Моят кибер-детектив провери кога е работила за бюрото за ескорти и потвърди предчувствието ми. Когато проучи миналото й, стигна много по-дълбоко, отколкото бе успяла Дороти, тъй като имаше достъп до архиви в Ню Джърси, които бяха затворени за моята сътрудничка.