Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 125

Роман Наврозов повярва, че целият този маскарад е реалност. В края на краищата самият той бе постъпвал далеч по-зле със съпругите и децата на противниците си, такава жестокост му се струваше естествена. Само че онова, което се опитвах да постигна в момента — да получа информация, като го убедя, че съм наясно с повече неща, отколкото знаех — беше много по-рисковано. Във всеки момент можех да се подхлъзна и да кажа нещо, което да му подскаже, че го лъжа.

Той ме наблюдава няколко секунди през завеса от цигарен дим. В очите му забелязах едва доловима промяна — чертите му омекнаха, мускулите му се отпусна.

— Е… — каза той и на лицето му изгря гордата усмивка, която се надявах да предизвикам. В интерес на истината, замисълът му наистина беше извратено гениален. Ако искате да плячкосате някой хедж фонд, достатъчно е да купите банката, която контролира портфолиото му. Вярно е, че при повечето обикновени хедж фондове в САЩ това няма да стане, но „Маркъс Капитъл“ не беше обикновен хедж фонд.

— Нека ви попитам нещо тогава — казах аз. — Защо ви трябваше да отвличате дъщерята на Маркъс?

— Спасителна операция, отчаян ход, защото първоначалният план не се реализира.

— А първоначалният план е бил…

Той напълни дробовете си с дим и го издиша още по-бавно. После замлъкна.

— Искали сте папката „Меркурий“ — заявих аз.

— Очевидно.

Имаше логика. Роман Наврозов беше бизнесмен, бизнесмените на най-високите нива търгуват с най-ценните стоки, а нима има по-ценна стока от най-тъмните тайни на разузнаването на единствената останала суперсила в света?

— Значи смятахте да продадете данните за черния бюджет на руското правителство?

— Черен бюджет ли?

— Може би не сте запознат с този термин.

— Моля ви се! Знам какво означава черен бюджет. Да не смятате, че папката „Меркурий“ има нещо общо с тайния военен бюджет на Америка? Аз съм бизнесмен, не брокер на информация.

— Папката съдържа подробности за най-секретните операции на нашето разузнаване.

Той ме погледна изненадано.

— Това ли ви казаха? Още малко и ще ми заявите, че вярвате в дядо Коледа и феята на зъбките.

Телефонът му иззвъня с досадната мелодия, която „Нокия“ инсталира по подразбиране — чуваше се навсякъде, докато хората се научиха да си избират други. Наврозов хвърли поглед към дисплея.

— Посредникът — каза той.

Сърцето ми заблъска.

78

Кирил Александрович Чужой подкара колата по дългия черен път със свито в очакване сърце. Не обичаше да цапа ръцете си, но понякога нямаше избор и действаше ефективно и без колебание. Роман Наврозов му плащаше изключително добре и щом той искаше да се подсигури, Чужой трябваше да направи каквото е нужно. За бога, дори беше отишъл до Бостън, за да очисти някакъв дребен наркопласьор в сградата на ФБР! Това привлече твърде много внимание и Чужой скоро щеше да напусне страната. Можеше да работи за Наврозов откъдето и да било по света.