Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 124

Жената, променила името си на Белинда Джаксън и напуснала Училището по драматични изкуства в Лондон Парк, Ню Джърси, се беше записала там под истинското си име. Онова на удостоверението й за раждане — Аня Ивановна Афанасева. Дъщеря на емигранти, тя израснала в руската общност в Удбайн, Ню Джърси. В СССР баща й бил инженер, но тук успял да си намери само нископлатена работа в застрахователна компания,

Това бяха всички факти, които знаех. За останалото налучквах. Сметнах, че Аня си е потърсила работа като момиче на повикване едва след като не е могла да си намери работа като актриса. Или пък това беше бунт срещу старомодните й родители-емигранти.

— Сигурно сте дали на Аня подробна информация за Маршъл Маркъс — казах аз. — Какво харесва, какво не харесва, каква музика слуша, какви филми гледа, може би дори какъв секс предпочита.

Наврозов избухна в смях.

— Наистина ли смятате, че привлекателна и сексуално талантлива жена като Аня се нуждае от подробно досие, за да заплени един глупав старец? За това трябва съвсем малко. Нуждите на повечето мъже са прости и Ана беше повече от достатъчна за неговите.

— И вашите нужди са били прости — казах аз. — Номерата и паролите на сметките му, структурата на фонда му, уязвимите му места.

Наврозов изсумтя презрително. Приех, че това е неговият начин да отрече очевидното.

— Вижте, наясно съм с миналото и кариерата ви. Знам как тайно сте придобили контрол върху втората по големина банка в Русия и сте я използвали, за да превземете алуминиевата индустрия. Умно сте го отиграли.

Той премигна и кимна. Не искаше да покаже, че похвалата му достави удоволствие, но мъже като него са особено податливи на ласкателства. Това често е най-голямата им слабост и аз виждах, че подходът ми действа.

— Начинът, по който сте откраднали „Маркъс Капитъл Мениджмънт“ е просто забележителен. Превзели сте банката, която се занимава с всички финансови операции на Маркъс. Дори сте купили Банко Трансакционал де Панама. Както и брокера им. Гениално!

Изчаках няколко секунди. Стратегическата измама, било то по време на война или при шпионаж, е просто друг вид приложна психология. Истината е, че всъщност не заблуждавате мишената, а я карате да заблуди сама себе си. Подхранвате вече налични убеждения.

Роман Наврозов живееше в състояние на параноя и постоянни подозрения, така че автоматично беше повярвал, че наистина съм настанил стрелец в празен офис отсреща, а не просто лампа с дистанционно управление, която можех да включвам и изключвам, като натискам определени клавиши на мобилния си телефон. Изработи я Джордж Девлин, разбира се, а негов колега в Ню Йорк я настрои. Подобна технология бе далеч отвъд моите способности.

По същата логика Наврозов нямаше причина да се съмнява, че съм разположил хора в съседните стаи. Защо не? Той би постъпил точно така. Същото се отнасяше и за видеото, което Дарил беше записал по-рано със свой приятел, съгласил се да носи усмирителна риза, в която има бомбичка и презерватив, пълен с кръв. Приятел, който вярваше, че патроните в неговия „Хеклер&Кох“ са халосни.