Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 120

След като се настанил в хотела, Дарил отишъл в алеята зад стриптийз клуба, където ме изчака да се поява заедно с Аркадий Наврозов и сега го дундуркаше в хотел „Конрой“. Със сигурност синът на олигарха никога в живота си не бе виждал подобно място.

След като се уверих, че хората на Наврозов просто си вършат работата — искаха да са сигурни, че шефът им няма да се натъкне на капан, нищо повече — аз отворих вратата и пресякох коридора.

75

Минута по-късно стоях до прозореца, на няколко метра от мъжа, замислил отвличането на Алекса Маркъс. Бяхме сами в стаята, а той седеше на стола с властен вид и кръстосани крака.

— Много доверчив човек сте — каза Наврозов.

— Защото съм невъоръжен ли?

И двамата не бяхме въоръжени. Той рядко носеше пистолет, а аз бях предал моя на хората му, които пазеха пред вратата. Бях я оставил отворена, както се разбрахме и без съмнение бяха готови да нахлуят в момента, в който шефът им се закашля.

Без дори да ме погледне, той отвърна:

— Казвате, че синът ми е при вас. Може и да е така, но може и да не е. При всички положения в момента вие сте при нас — Наврозов повдигна рамене, съвсем спокойно и небрежно. — Разполагаме с всичко необходимо, за да овладеем ситуацията — той се ухили. — Не отиграхте нещата много добре.

— Виждате ли онази сграда? — посочих му аз хотел „Тръмп Интернешънъл“, който се издигаше от другата страна на улицата, точно срещу нас, като блестящ черен монолит.

— Хубав хотел е „Тръмп“ — отбеляза спокойно Наврозов. — Исках да инвестирам в проекта „Сохо“ на господин Тръмп, но вашето правителство ми попречи.

— Виждате ли онези стаи?

Посочих отново, този път към ред тъмни прозорци. Това бяха офиси, а не хотелски стаи, но той не знаеше това. Вдигнах ръка, сякаш за да помахам, и един-единствен прозорец насред черната редица светна.

— Привет — казах аз. — Ето ни!

Отново вдигнах ръка и прозорецът угасна.

— Приятелят ми е снайперист от световна класа — добавих аз.

Наврозов се премести встрани, по-далеч от онова, което сигурно смяташе за траектория на куршумите.

— Приятелче от армията, а?

— Всъщност не. От Нюфаундленд е. Знаете ли, че някои от най-добрите стрелци в света са канадци?

— Възможно е, но от такова разстояние…

— Моят канадски приятел държи рекорда за убийство със снайпер в бойни условия от най-голямо разстояние. Улучи един талибан в Афганистан от два и половина километра. Според вас дали има километър до хотел „Тръмп“? — Той неловко се усмихна. — По-скоро са сто и двайсет метра. Все едно имате мишена на челото. За канадския ми приятел сте такава лесна жертва, че дори не му е забавно. — Усмивката му помръкна. — Използва американска пушка „Так-50“, произведена във Финикс, и патрони петдесети калибър, произведени в Небраска. С аеродинамичен връх и права траектория.