Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 118

По-рано същия ден показанията бяха:

Аркадий Н. в Ню Йорк:

Написа @„Джентри": Тази вечер ще куфея във ВИП залата!

Щом пристигна, написа:

Аркадий Н. @„Джентри", 45-а улица.

Скоро след това аз също пристигнах в „Джентри“, само че без да куфея и без да го постна никъде. Не обичам хората да знаят къде отивам, преди да стигна. Проваля изненадата.

Масата ми се намираше в другия край на залата, но ги виждах отлично. Хвърлих поглед на часовника си. Точно навреме най-красивата жена в помещението се промъкна до Аркадий. Бодигардовете му се размърдаха, но явно не сметнаха Кристъл за смъртна заплаха. Тя прошепна нещо на малкия, примъкна се в скута му и прокара ръка по чатала му.

Приятелите му се изхилиха, а той срамежливо стана и я последва през осветените в пурпурно завеси към една от стаите от другата страна. Бодигардовете му хукнаха след него, но той ги върна. Точно както очаквах. Докато се върнат обратно в сепарето си, мен вече ме нямаше.

Отделеното със завеса помещение, където Кристъл отведе Аркадий, приличаше на викториански будоар-менте в евтин бардак в Невада. Стените бяха покрити с червено кадифе, килимът беше червен и пухкав, а голямото легло — покрито с червена кадифена кувертюра със златни пискюли. Светлината беше приглушена. Скрит зад завесата, ги видях как влизат.

— …да се настаниш удобно, докато донеса малко шампанско, ммм? Обичаш ли „Дом“?

Тя го настани на леглото, пъхна език в ухото му и прошепна:

— След секунда се връщам.

— Ей, къде отиваш, по дяволите? — викна хлапето с плосък, твърде американизиран руски акцент.

— Сладък, щом се върна, темето ти ще изхвърчи! — каза тя с глас, пълен с изкусителни обещания, и се плъзна между завесите.

Пъхнах в ръката й пачка банкноти — втората половина от обещаното. Аркадий доволно се усмихна, протегна се като котка и подвикна:

— Обещаваш ли?

Той не забеляза, че се промъквам към леглото от другата страна. Бърз като кобра, скочих, запуших устата му, опрях револвер в слепоочието му и вдигнах предпазителя.

— Някога виждал ли как изхвърча теме, Аркадий? — прошепвах аз. — Аз съм виждал. Гледката не се забравя.

73

Роман Наврозов беше собственик на луксозен апартамент в „Мандарин Ориентъл“ — една от сградите с най-хубав изглед в града. Напоследък прекарваше доста време тук, защото се опитваше да купи бейзболния отбор „Ню Йорк Метс“, чийто собственик бе пострадал доста сериозно от измамата на Бърни Мейдоф.

Според Толя, приятеля ми от КГБ, Наврозов се чувствал в безопасност в Манхатън. За него се грижела многобройна охрана, а сградата имала няколко входа и изхода. Бдителните служители били едва първият ешалон от защитата му.