Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 113

— Така е много по-добре — казах аз на Шектър. — А сега, ако ще водим личен разговор, моля ви да кажете на тези двама биячи аматьори да излязат.

Шектър кимна.

— Семашко, Гарет, ако обичате!

Охранителите го изгледаха.

— Можете да изчакате отвън. Убеден съм, че няма да има проблеми. С господин Хелър трябва да говорим насаме.

Докато излизаше, Гарет заплашително размаха пистолета си към мен и отново забърса окървавения си нос в ръкава си. Вратата се затвори и Шектър се обърна към мен:

— Нещо конкретно ли искахте да узнаете?

— Да — отвърнах аз. — Маршъл Маркъс знае ли, че вие сте поръчали отвличането на дъщеря му?

71

Той насмешливо изсумтя.

— Това е много далеч от истината.

— Свързан сте и с Маркъс, и със сенатор Армстронг — бащата на отвлеченото момиче и бащата на момичето, съдействало при отвличането. Не се преструвайте, че това е просто съвпадение.

— Някога хрумвало ли ви е, че всички сме от една и съща страна?

— Когато ми наредихте да стоя далеч от сенатора и дъщеря му и ми съобщихте, че той вече няма нужда от услугите ми, доста се зачудих. Колкото до мен, аз съм на страната, която има за цел свободата на Алекса Маркъс.

— Нима смятате, че аз не искам същото?

Свих рамене.

— Мислете статистически — каза той. — Какви са шансовете Алекса да се върне у дома жива? Реално погледнато тя е мъртва и смятам, че Маршъл вече разбира това.

— Бих казал, че сериозно наклонихте везните в тази посока, като не позволихте на Маркъс да предаде папката „Меркурий“.

Шектър замълча.

— Наистина ли струва повече от два човешки живота? — попитах аз.

— И представа си нямате!

— Защо не ме просветлите?

— Тя струва много, много повече. Струва колкото живота на един милион американци, загинали, за да защитят страната си, но смятам, че вие вече знаете това. Нали заради това напуснахте Министерството на отбраната?

— Напуснах заради някои различия.

— Различия с генерал Худ, вашият шеф.

Кимнах.

— Тъй като сте отказали да прекратите разследване, за което изрично ви е било наредено да спрете. Разследване, което би предупредило хора, които не са подозирали, че са мишени на най-голямото проучване за корупция в историята.

— Нима? — саркастично попитах аз. — Тогава никой не спомена това.

— Не е било възможно, не и тогава. Сега обаче се налага да разчитаме на дискретността, преценката и патриотизма ви. Знам, че можем.

— Нищо не знаете за мен — заявих аз.

— Знам много за вас. Знам всичко за забележителния начин, по който сте служили на тази страна. Не само на бойното поле, но и чрез секретната ви работа в Министерството на отбраната. Генера Худ твърди, че вероятно сте най-умният и със сигурност най-блестящият служител, с когото е имал късмета да работи.

— Поласкан съм — кисело вметнах аз. — И защо се заинтересувахте от досието ми в армията?

Той скръсти ръце, наведе се напред и разпалено каза:

— Защото ако вие отговаряхте за сигурността на Маршъл, това никога нямаше да се случи.

— Няма гаранции за това.