Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 114

— Отлично знаете, че съм прав. Необикновено талантлив сте. Да, разбира се, че разполагам с досието ви. Да, разбира се, че съм ви проучил.

— Защо? — попитах аз.

Той мълча десет-петнайсет секунди.

— Сигурен съм, че знаете за онези 2,6 трилиона долара, чиято „липса“ откри един финансов ревизор в Пентагона преди няколко години?

Кимнах. Бях чел за това, а после го обсъждах с приятели. Медиите не му обърнаха вниманието, което очаквах — може би американците бяха привикнали с корупцията, но все пак не сме Сомалия. Може би такава сума беше твърде голяма, за да си я представи човек.

— Така става, когато правителствена агенция има бюджет от седемстотин и петдесет милиарда долара и почти никакъв вътрешен контрол — каза той.

— Парите така и не се намериха, нали?

Той сви рамене.

— Това не ме засяга, а и сега става дума за друго. Казвам само, че Пентагонът е черна дупка. Всички в разузнаването го знаят.

— Вие откъде знаете? Не сте вътрешен човек.

Той наклони глава на една страна.

— Зависи как точно разбирате този термин. Половин век работа с ЦРУ доказва обратното.

— Значи „Батън и Шектър“ е фасада на ЦРУ?

Той поклати глава.

— На ЦРУ? Моля ви! Забелязвали ли сте колко надолу в списъка с важните организации се намират в днешно време? Малко след Бюрото по трудова статистика. В миналото ЦРУ управляваше шпионската общност, а днес се отчита на директора на националното разузнаване, колянната кост е свързана с бедрената кост…

— Добре, какво, по дяволите, сте вие тогава?

— Посредник, нищо повече. Просто адвокат, който съдейства, така че да е сигурно, че никой повече няма да „загуби“ три трилиона долара.

— Не можете ли да се изразите още по-неясно?

— Нека бъда малко по-конкретен. Кой ви плащаше заплатата, когато работехте в Министерството на отбраната във Вашингтон?

— Черната каса — отвърнах аз. — Това беше строго секретно финансиране, погребано в бюджета на американското правителство, предвидено за тайни операции и секретни разследвания, Разработки на оръжия и т. н. Всичко, което официално не съществува. Беше толкова добре скрито в бъркотията, че никой никога не беше сигурен колко са парите или за какво са.

— Бинго!

— „Меркурий“ за черния бюджет ли се отнася?

— И така може да се каже. Имате ли представа на колко възлиза черният бюджет?

— Около шейсет милиарда.

Той изсумтя.

— Разбира се, ако вярвате на онова, което четете в „Вашингтон пост“. Да кажем, че това е цифрата, предвидена за обществена консумация.

— Значи вие сте… — започнах аз, но не довърших. Внезапно всичко ми се изясни. — Да не твърдите, че Маршъл Маркъс е инвестирал и управлявал черния бюджет на САЩ? Извинете, не го вярвам.

— Не, не целия, но доста голяма част.

— За каква сума говорим?

— Това не е важно. Преди доста години някои много мъдри мъже огледаха приливите и отливите на бюджета за отбрана и си дадоха сметка, че националната ни сигурност зависи от милостта на обществените прищевки и политическите увлечения. Тази година приоритетът е „Да избием всички терористи“, а следващата — „Защо нарушаваме гражданските права на хората?“ От Студената война преминахме към „мирни дивиденти“. Спомнете си как през деветдесетте ЦРУ беше изтърбушено както от президентите републиканци, така и от демократите. После дойде 11 септември и всички побесняха — къде беше ЦРУ? Как можа да се случи това? Ами, нали изкормихте ЦРУ, бе хора, и ето какво стана.