Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 112

— Не виждам причина да не можем да се разберем като мъже, без полиция.

Не успях да сдържа усмивката си. Нямаше да се обади в полицията.

— Трудно ми е да мисля, когато кръвообращението в крайниците ми е нарушено.

Периферното ми зрение регистрира едва забележимо движение. От двете ми страни се мусеха двама едри главорези — вероятно охрана или може би лични бодигардове. Всеки от тях беше запасал по един „Глок“. Единият беше рус, без врат, с безизразно лице и тен. Явно прекаляваше със стероидите. Другия го познавах. Косата му бе подстригана на канадска ливада, а мускулите му бяха още по-огромни, отколкото на русия. Това беше един от мъжете, които влязоха в мансардата ми. На лявото му око, точно под веждата, видях малка бяла лепенка. До лявото му ухо имаше още една, много по-голяма. Спомних си как хвърлих самобръсначката в лицето му и му пуснах кръв.

Шектър ме гледа няколко секунди, премигна бавно като стара игуана и кимна.

— Освободете го!

Грамадният хвърли негодуващ поглед към шефа си, но извади от камуфлажното си яке ножче с жълта дръжка. Доближи се към мен предпазливо, сякаш бях заредена атомна бомба, а той — сапьор, закъснял с десет секунди. Без да каже нищо, той навъсено пъхна острието под пластмасовия ремък, който придържаше ръката ми към дясната облегалка на стола. През това време колегата му се взираше в мен с насочен пистолет и празен поглед насред лунообразното си лице.

Докато работеше с ножа, здравенякът се наведе към мен и процеди през стиснати зъби:

— Как е Джордж Девлин?

Не помръднах. Той доста се забави — наслаждаваше се на възможността да ме дразни и продължи едва чуто:

— Видях белязания на една от охранителните камери. Лещата се спука.

Той лукаво ми се усмихна, а аз му отвърнах с леден поглед.

— Сигурно не е лесно да приличаш на чудовище — продължи той, като сряза и другата гривна на белезниците, освобождавайки ръцете ми от облегалките на стола, но без да ги отделя една от друга. — Цял живот жените се надпреварват да спят с теб, но изведнъж — бум! И вече дори с проститутка не можеш да се уредиш…

С бързо движение нагоре забих юмрука си под брадичката му, затваряйки долната му челюст с такава сила, че чух как кътниците му изтракаха. Докато се опитваше да дойде на себе си, го халосах в основата на носа. Нямах достатъчно място за маневри, но вложих доста сила в удара. Нещо шумно изпука, а кръвта, рукнала от ноздрите му, показваше, че вероятно съм счупил носа му. Той изрева от болка и гняв, а Шектър стана от стола и рязко каза нещо на другия пазач, който дръпна затвора на пистолета си, за да го зареди. Много непрофесионално — трябваше вече да го е направил.

— За бога, Хелър! — раздразнено викна Шектър, а здравенякът се дръпна и замахна бясно към мен. Без усилие избегнах удара му.

Щом Шектър кресна „Достатъчно, Гарет!“, той замръзна като добре трениран доберман.

— А сега си довърши работата, ако обичаш, и му свали белезниците — нареди Шектър. — И си дръж устата затворена, докато го правиш.

Гарет сряза онова, което бе останало от белезниците, без да откъсва втренчения си поглед от очите ми. По лицето му се стичаха две тънки кървави вадички и щом приключи, той ги избърса с ръкава си.