Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 91

— Навий си десния ръкав. Надушвам беряща рана.

После постави листата върху раната и ги задържа с дланта си. Листата веднага започнаха да засъхват от топлината ѝ да изсмукват болката. Габорн спусна внимателно ръкава, за да задържи лапата на мястото ѝ.

С много безгрижен тон Бинесман ги попита:

— Е, как се чувствате? Уморени? Тревожни? Гладни ли сте?

После закрачи през ливадата и докато вървеше, спираше в сенките да откъсне тук листо, там — някой цвят. Габорн се чудеше как може да ги намира всички в тъмното, но чародеят явно знаеше къде точно расте всяка билка. Той разтърка едното стъпало на Габорн с бабина душица, а другото — с нещо още по-ароматно. Спря се да откъсне три цвята пореч, чиито сини цветчета леко сияеха в тъмното, хвана ги нежно между пръстите си и после дръпна така, че черните им стръкове останаха с петлистни цветчета. Каза на Габорн да изяде сладките цветове. Той го направи и изведнъж почувства как го обзе спокойствие, а с него — и някакво съвършено безстрашие, каквото нямаше и да помисли, че е възможно да изпитва пред лицето на толкова гибелни опасности.

Билкарят даде няколко цвята пореч и на слугинчето, даде ѝ и малко розмарин, да ѝ помогне да преодолее умората.

После Бинесман се изкачи на един тревист склон, посегна към земята и откърши стръка на нисък разцъфтял храст. „Яснооче“, прошепна той и вдигна стръка. От него капеше гъста ароматна мъзга и с нея Бинесман начерта една линия над веждите на Габорн и друга надолу по бузата му.

Изведнъж нощните сенки престанаха да изглеждат толкова дълбоки и Габорн се удиви. Той си имаше дарове на зрение и можеше да вижда доста добре в тъмното, но такова нещо никога не беше си представял… сякаш само за миг билкарят му беше добавил още половин дузина дарове. Все пак Габорн прецени, че всъщност не вижда повече светлина. По-скоро сякаш като погледнеше към нещо, което иначе щеше да може да различи след няколко минути взиране и примижаване в тъмното, сега не изпитваше напрегнатост и в същото време моментално различаваше контурите и цветовете.

Погледна встрани към дърветата и видя там нечий тъмен силует — мъж, който се криеше. Висок мъж, в пълно снаряжение. И силен. Ако не беше ясноочето, нямаше изобщо да го види. Зачуди се какво ли прави мъжът там, но в същото време… знаеше, че фигурата си е съвсем на място.

Бинесман приключи с билката по лицето на слугинчето и ѝ каза тихо:

— Този стрък го пази в джоба си. Може да потрябва да го скършиш преди съмване и да добавиш прясна мъзга.

Габорн разбра, че билкарят не им бърбори за дреболии, когато ги попита как се чувстват, и че може би никога не бърбори за дреболии. Подготвяше Габорн и момичето да избягат в тъмното. Разтърканите по кожата му листа щяха да променят миризмата му и да отвлекат преследвачите му. Други билки щяха да увеличат способностите му.

Всичко това продължи не повече от три минути, след което билкарят започна да им задава по-задълбочени въпроси. На момичето каза: